Живот в карма йога

Йога на динамична медитация
Карма йога е йога на действието, но това е действие извършвано по специален начин. Думата “карма” произлиза от сатскритския корен “кри” (“да извърша” или “да направя”) и означава “действие”, но в известен смисъл карма е и резултатът от нашите действия – жънем това, което сме посяли.
Като добавим и думата “йога” означава, че действието се извършва с медитативно осъзнаване. Карма йога е медитация върху работата или, както някои биха казали, медитация с отворени очи. Това е първият и основен критерий за карма йога – ние сме “навън” и извършваме нещата с пълно осъзнаване. Извършвайки ги, обаче съзнанието ни е така еднонасочено, както ако медитирахме със затворени очи.
Всъщност ние постоянно действаме, дори тогава, когато изглежда, че нищо не правим. Поне умът продължават да действа и на определено ниво продължаваме да влияем на обектите или хората, за които мислим. Дори когато спим ние сънуваме, и даже при дълбок сън си взаимодействаме на някакво ниво. Затова йогите казват, че щом постоянно действаме, най-добре да го правим правилно. В Глава 3 на “Бхагават Гита” четем:
“Наистина, никой не е може да остане дори за миг без да извършва нещо. (стих 5)
Този, който сдържа органите за действие и сяда да размишлява за сетивни обекти, той е със заблудено разбиране и лицемер. (стих 6)
Но този, о Арджуна, който чрез ума контролира сетивата и без да се привързва ангажира органите за действие с карма йога, той надминава себе си.” (стих 7)

1. Медитативно осъзнаване

Правилният начин за извършване на действия е Карма йога. Практикуваме я с вътрешна нагласа за медитативно осъзнаване – “контролиране на сетивата чрез ума” (както казва Кришна), което издига както нивото на осъзнаване за ситуацията, така и нас самите. Това е типичен пример как изпълняваните йогийски практики пряко повлияват  на живота. Медитативите практики със затворени очи ни обучават, за да можем да пренесем тези
умения в света и умът да остане в медитативно състояние дори когато сме с отворени очи. От това
извличаме множество ползи, като например:
Съсредоточаването върху задачата ни помага да работим по-ефективно и затова работата протича по-гладко. Ако съм напълно концентриран върху това което правя, аз забравям за себе си, за всички тревоги и обиди, и напълно изключвам неспиращия вътрешен монолог. Хората усъвършенствали способността за пълно съсредоточаване осъзнават радостта и щастието на този процес. Болшинството хора търсят щастие като преследват удоволствия, а откриват, че все повече се отдалечават от него. Точно когато най-малко го очакват, изведнъж то се появява щом се съсредоточат да помагат на другите.
Наблюдаването. По време на процеса на наблюдение, насочен както към себе си, така и към другите, аз осъзнавам както моите, така и техните модели на мисловно, емоционално и поведенческо реагиране. “Какви са реакциите ми към тази работа; как реагирам към теб; какви са твоите нагласи към мен; как реагираш на това, което правя?” Така можем много да научим за себе си и за другите, и да се развиваме по време на процеса. В допълнение, наблюдаването на случващото се при развитието на дейносттта ни помага да следваме най-правилната посока.
Разширяването на съзнанието е допълнителна печалба от медитативните практики. То ни дава по-широка переспектива за това което правим и възможност за вземане на много по-добри решения. Не подценявайте разширяването на съзнанието в резултат на която и да било форма на медитация. По време на битка един генерал и неговия щаб трябва да вземат стратегически и тактически решения. Ако позицията им е на земята, информацията ще се ограничава до това, което виждат, а може би и постъпващото от радиостанциите. Но ако са в хеликоптер и се издигнат достатъчно високо над бойното поле, ще имат цялостна представа за всеки участник и за развитието на боя и така ще могат да вземат по-добри решения. Това е само конкретен пример, но по незабележими начини се отнася и за ежедневието ни, тъй като се разширява цялостната ни представа за живота.
Позицията на свидетел. Способността да наблюдаваме без да се ангажираме емоционално ни предпазва от въвличане в “драмите” около нас и в същото време ни дава възможност да вземаме по-добри решения за кризите по пътя.

2. Служене

Следващия принцип на Карма йога е служене (сева на санскрит) при което действията се извършват в света и за света, за благото на другите. Първото нещо което забелязваме когато го правим е, че отношенията ни с другите хора стават по-позитивни и хармонични. В допълнение, ако се трудим за благото на света или за другите, ние работим в съгласие с висшата ни същност – обединяващия аспект – и това веднага ни хармонизира и настройва към висшите нива на развитие. Освен това, ако работим за другите нямаме лични очаквания и затова не се сбъскваме с разочарования от несбъднати надежди. Така отстраняваме стреса, който може да ни задържи в ниски нива.
Идеята за безкористно служене в Карма йога може все още трудно да се приема от хората. Всъщност, възприемчивостта за нея зависи от нивото им на развитие. Ако заговорим по тази тема на някой, който още се измъчва в ада на тамас, за него цялата идея ще пълен абсурд. Човекът от нивото на раджас също трудно ще види смисъл в подобно себеотдаване без да получава достатъчна награда. Но идеята веднага се харесва на хора, които вече живеят напълно сатвично. Те могат да разберат как живота в Карма йога подпомага развитието ни.

3. Непривързаност

Какви са последиците от непривързаността за резултатите от нашите действия? Глава трета на “Бхагават Гита” ни казва:
“Невежия човек действа от привързаност към делата, затова мъдрият трябва действа без привързаност и за доброто на света” (стих 25)
“Привързаността и отвращението към сетивните обекти остават в сетивата; нека никой да не попада във властта им, защото са негови врагове.” (стих 34)

Към какво се привързваме? Привличането (рага) е към всички  сетивни обекти на желания, а отблъскването (двеша) е от неща, които не желаем. Можем да ги свържем с качествата на чакрите по следния начин:
Муладхара – привличане към външни източници на сигурност, пари и имущество; отвращение от заплашителни ситуации и възможна загуба на пари и имоти.
Свадищана – привличане към сетивни удоволствия, включително секс, ситуации и хора доставящи ни наслаждение и радост; отвращение от неудобства, страдания и  ”депресиращи” ситуации.
Манипура – привличане към ситуации, които ни дават сила и власт и ни повдигат самочувствието; отвращение от заплахи за силата и властта ни и ситуации на объркване и срам.
Анахата – привличане към ситуации, от които можем да “получим любов”; отвращение от ситуации, при които не “получаваме любов” или ни отхвърлят.
Вишудхи – привличане към     възможности за общуване; отвращение от скука, уединение и самота.
Аджна – привличане към източници на информация (обикновено за употреба под наш контрол); отвращение от ситуции, при които не разполагаме с желаната информация.
Тук има два въпроса, които трябва да се зададат:
1. “Какво лошо има в нещата, които ни привличат?” Отговор: Нищо, дотогава, докато са от полза за работата, която трябва да свършим. Но те са нетрайни – животът ни ги отнема и тогава възниква проблема за привързаността към тях, за зависимостта ни от тях. Болката от това ни задържа и затова трябва винаги да сме бдителни.
2. “Не е ли съвсем естествено да ни отвращават отрицателните неща – да ни откраднат парите, да страдаме от неудобства и оскърбления, от безсилие, несподелена любов, отегчение, липса на информация и т.н.?” Отговор: Да, не са много хората на които тези неща са приятни, но се случват в живота на всички. Проблемът отново е в емоционалната ни привързаност към отбягването на тези преживявания. Ако отбягването се превърне в зависимост можем да паднем в капана на всякакви пристрастяващи дейности и натраливи бягства от действителността. И тогава нашето служене на света и собственото ни развитие се сгромолясват.
Непривързаността е средство против стреса и ни помага да се развиваме, защото ако не сме привързани към нещо:
”    не се страхуваме да го загубим и затова намалява страхът. Някои богати хора се грижат за парите си, но не са привързани към тях и затова живеят с чувство на удовлетвореност, като често използват богатството си за добри цели.
”    ако го загубим, не се появяват веднага разочарование, гняв и т.н. Свами Ниранджан казва: “Обратното на привързаността е състраданието (каруна).”
“Човекът на отречението, изпълнен с чистота и интелигентност, който е разсякъл съмненията, не мрази неприятната работа и не е привързан към приятната.” (Бхагават Гита, 18:10)

4. Без очаквания

Предприемането на нещо без да се търси лична награда и извършването на действия без жадуване за резултати е свързано с липсата на очаквания. Отсъствието на очаквания е непривързаност към бъдещи резултати и затова принципите за непривързаност са приложими и за очакванията. Но трябва ли да НЯМАМЕ никакви очаквания? Ако правим нещо полезно ще очакваме положителен резултат, но дори тогава трябва да сме достатъчно гъвкави в очакванията и да приемем неизбежните промени, с които ни затрупва животът.
А какво да кажем за свръх-ангажираността с “лични” очаквания и награди? Какви са резултатите от това? Помислете за привличанията и отблъскванията  пораждани от качествата на чакрите. Другата възможност е да работим за благото на света и хората просто заради самата работа, и тогава ще имаме умствен мир. “Не очаквай нищо. Тогава и нищо да не постигнеш, няма да си разочарован.”
“Не трябва ли да очакам някакво възнаграждение? Нали мога да очаквам да ми се плати за труда, ако имам нужда от пари.” Разбира се, че ако се нуждаем от заплащане (за да подпомогнем себе си или семейството) трябва да се споразумеем или дори да сключим договор в началото, но пак можем да се отдадем на работата с безкористна грижа.
В процеса на отдаване често се случва нещо странно. Много хора тръгващи по пътя на Карма йога откриват, че започват да получават богато възнаграждение. Това може би се случва, защото хората за които работят високо оценяват усилията им, но може би и защото това е част от природния кармичен закон: наистина жънем това, което сме посяли.
“Наистина, за въплътения човек е невъзможно да се откаже напълно от действия, но този, който се отказва от плодовете на действията, наистина може да се нарече човек на отречението.” (“Бхагават Гита” 18:11)
Макар за реалните хора да е невъзможно да отхвърлят действието, със сигурност е възможно да се откажат от резултатите от него.

5. Подходяща насока на живота (свадхарма)

Човек трябва да осъзнава собствената си лична дхарма, т.е. както подходящата насока на своя живот, така и дълга произлизащ от нея.
“Затова изпълнявай неотменния си дълг, защото действието е по-висше от бездействието” (“Бхагават Гита” 4:8)
Тук има две положения:
1. Подходяща насока на живота: Поради природните ни личностни качества за нас има най-подходящ начин на живот, и колкото по-точно го следваме, толкова по-щастлив и извисяващ ще е живота ни. Това се отнася за всички. Много хора са на неподходящо място, неподходяща работа и в неподходящи отношения – като “квадратна тапа в кръгъл отвор”, и не се чувстват на мястото си.
2. Дълг: Всеки начин на живот носи в себе си някакви ангажименти и задължения, и те трябва да се изпълняват. Поради своята “аристократична” и раджастична природа например, Арджуна е бил “скроен” за военачалник, а присъщо задължение на това е да се сражава. Други хора по природа са предразположени да бъдат лекари и затова техен дълг е да се грижат за здравето на пациентите си.
В книгата “Йога даршан” Свами Ниранджан описва тези две положения и Карма йога като цяло:

“Приемете … всяко действие като дълг. Изпълнявайте дълга си, защото действието е по-висше от бездействието. Когато действието се извършва с разбиране за дълг това поражда много дълбоко изживяване на бхакти, отдаване, доверие, упование и вяра в една висша същност, във висша реалност, която ни ръководи. Този дълг трябва да се разбира по отношение на личната, обществената, световната и вселенската дхарма на човека.
Когато човек развие осъзнаване за дхарма като за вродена отговорност, дълг или задължение към други същества, тогава формира раздаващ или подкрепящ характер. Хората често говорят за това и вярват в предлагането на помагаща ръка, но съвсем не е сигурно, че нашите действия, които отстрани изглеждат помагащи, оставят същото усещане в хората. Често дори желанието да помогнем на другите носи в себе си мисъл за печалба или облага. Да помагаш на другите само по себе си е дхарма. Не трябва да се ограничаваме с представа за някаква лична полза.
В началото е трудно да се практикува Карма йога, защото не е лесно в едно действие да се съчетаят идеи за ефективност, липса на очаквания, спокойствие, липса на его, отречение и дълг. Замисълът на Карма йога е да имаме всички тези идеи съчетани в една мисъл, в едно действие, в един миг. Щом се съчетаят тези различни идеи можем да кажем, че практикуваме Карма йога.”

Докато го постигнем, обаче можем да даваме най-доброто от себе си. На работното място или вкъщи със семейството, когато сме с други хора или дори сами (по отношение на нас самите) можем да прилагаме принципите на Карма йога. С течение на времето тя ще се превърне в наша втора природа при всичките действия и ще ни донесе умствен мир. Карма йога пречиства ума от фобии, несигурност и комплекси и го прави по-устойчив за бъдещи практики и за развитието ни в този живот. Връхната точка е пълно спокойствие сред интензивно действие.

6. Положителна нагласа

Това означава да гледаме на всички действия в живота от положителната им страна. Някои хора са оптимисти и обикновено виждат положителната страна на нещата, а други са песимисти и ги виждат по негативен начин. Каква е причината за тази разлика? Според йогийското мислене някои от причините за различията между тези хора може да са:
1.    Неравновесие в протичането на въздуха в ноздрите или някаква друга причина предизвикваща продължително доминиране на едно от мозъчните полукълба. Тогава човек може да е “заклещен” в оптимизъм или песимизъм, като всяко от тях може да е неподходящо.
2.    Дълбоки, несъзнавани страхове от минали емоционални травми могат да накарат човека да бъде свръх-бдителен и да посреща всяка нова ситуация с песимизъм.
3.    Очевидно по навик възприет от песимистични родители.
Всички те са напълно обратими чрез йога и, ако човека обикновено е песимистичен, трябва да коригира ситуацията и да се опита да възприеме практична и балансирана положителна нагласа.
Можем да положим усилие, за да предизвикаме в нас позитивни нагласи, като ги отбелязваме и не се заплитаме в негативни. Общоприет начин е като си “преброим благословиите.” Това означава, когато нещата вървят трудно да си спомните: “Можеше и да е по-зле. Помисли за добрите неща в тази ситуация.”
Въпроса на Свами Ниранджан е: “Какво видждате в една роза – прекрасното цвете или бодлите? Изборът е ваш.”

7.  Ефективност

Ефективността можем да определим като: “да си свършим работата колкото се може по-точно, подредено, бързо, пестеливо и продуктивно.” Неефективността създава проблеми, проблемите пораждат стрес, а стресът ни притиска в по-тамастични нива, където работата става още по-неефективна – един друг омагьосан порочен кръг. Затова, преди всичко – свърши си работата както трябва.
Ако наистина практикуваме Карма йога като “медитация в действие”, тогава ефективността ще дойде съвсем автоматично, защото концентрацията върху работата ни помага да работим продуктивно. В допълнение, наблюдаването на ставащото ни държи в течение на нещата при развитието на дейността. Разширяването на съзнанието което се разгръща с медитацията ни позволява да наблюдаваме цялото събитие или ситуация, а това е условие за ефикасност. И накрая, в позицията на свидетел по време на работа не се разсейваме от емоционалните “шоупрограми” около нас.
Една малка хитрост е да се опитате да извършвате работата по перфектен начин, но да го правите като на игра, а не като по принуда. А докато го правите продължавайте да наблюдавате реакциите си.

8. Самообладание

Това е умствено равновесие при успех или провал, похвала или критика, слава или падение и т.н. Както Свами Ниранджан пише в “Йога даршан”:

“Ако умът ни се смущава и обърква от провал или успех, тогава сме като махало – от едната страна, към другата; от позитивен и оптимистичен подход при успех, към негативен и песимистичен при провал. Това клатушкане на ума от успех към провал и от провал към успех е много объркващо и разсейващо.”

Това със сигурност ще доведе до провал на усилията ни в Карма йога. В “Бхагават Гита” (4:22) Кришна описва човека на самообладанието:

“Доволен от това, което идва при него без напрежение; свободен от дуализма на противоположностите и завистта; уравновесен при успех и провал; дори да действа, той е необвързан.”

Съвсем не е лесно да се поддържа самообладание. Имаме нужда от намаляване и евентуално отказване от желания за привързаност, за резултати, за постижение,  репутация, обществено положение, статус, пари – от всички неща, които галят нашето его. Поради тази причина, за да поддържаме необходимото равновесие на ума болшинството от нас трябва да практикуват и другите видови йога.

9. Без въвличане на егото

Неизвършването е нагласа да бъдем само инструмент, а не извършител, т.е. – осъзнаване, че не сме незаменими. Хората го намират за много трудно, защото харесваме наградите за егото, но когато работи по подходящ начин, това е едно прекрасно усещане. Работата просто си тече ръководена от една висша сила и без да се спира или блокира от себелюбивото ни его. Някои хора твърдят, че това което изглежда като божествена милост е само случайност. Когато, обаче наистина се случи, тя протича така последователно, че шансовете за “навързване” на толкова много случайности са нищожни. Други твърдят, че се предизвиква от позитивната нагласа на човека, която привлича късмета му. Понякога, обаче обстоятелствата довели до определен резултат са задействани преди много години, когато и през ум не ни е минавало за поставената задача. Подобни преживявания развиват чувството за не-извършителство.
В глава 5 на “Бхагават Гита” Кришна обяснява:

“Аз нищо не правя – така мисли хармоничния човек, който е постигнал истината.” (стих
“Защото в гледането, чуването, помирисването, докосването, яденето, ходенето, сънят, дишането, говоренето, стискането или отпускането, и дори в отварянето и затварянето на очите си той осъзнава: Това са само сетива движещи се сред сетивни обекти.” (стих 9)

Следващата стъпка е да “дадеш” всичко на висшата сила. Това може да бъде най-трудната крачка, но най-парадоксалното е, че ако успешно сме се отказали от всяка “собственост” над дейността, тя става съвсем лесна, защото няма какво да даваме.

10. Отдаване на всички действия на висшата сила

Ние сме само инструмент на божията милост. Или както Свети Франциск от Асизи казва: “Не моята воля, Господи, а твоята!” В това състояние на съзнанието няма стрес. Ако не съм извършителят, не съм привързан към резултатите и при всички случаи усещам, че “нещата са в добри ръце.” Как мога да имам проблеми? Затова изживяната по правилен начин Карма йога е основна анти-стресова програма и ни довежда до съучастие с върховното съзнание. Чрез Карма йога целия живот се превръща в тайнство, като на това висше ниво Карма йога и Бхакти йога се обединяват.