Още от малки непрекъснато ни бе внушавано, че трябва да почиваме в планината и големи планински масиви.
Едно изследване на д-р Борис Токин от Русия откри ново качество на гората, чиято значимост е не по-малка от тази за кислорода във въздуха.
Д-р Токин провел следния опит: в една чаша счукал чесън, а друга напълнил с вода, в която имало голямо количество болестотворни бактерии и микроби. Захлупил двете части с похлупак и след един час установил, че микробите и бактериите са унищожени напълно, и то без каквито и да са смесвания на чесъна от чашата в чашата с болестите.
По такъв начин д-р Токин открил убийственото влияние на фитонцидите (летливи химични съединения) върху болестотворните микроорганизми.
По-късно било установено, че подобна дейност на фитонцидите имат още орехът, борът, дъбът, кестенът, ясенът, елата и др.
В същата чаша, поставена под бор, орех, дъб и т.н. микроорганизмите загиват за период от 20 до 40 минути.
Следователно лечебното действие на горите, храстите и тревите се дължи и на това, че те унищожават вредните бактерии и микроби. Предпазват хората от заразяване с опасни болестотворни организми.
Климатотерапия
Климатотерапията е използване на различните метеорологични фактори за положително въздействие върху човешкия организъм. Чрез нея се повишава имунната система, нормализира се нарушената обмяна на веществата и се възстановяват функциите на различните органи и системи.
- морският климат е полезен за лечение поради това, че при него има благоприятна температура, продължителна слънчева радиация, отрицателна йонизация, атмосферно електричество, богато съдържание на кислород, активно движение на въздуха и благоприятна влажност. Особено полезен е морският бриз – лек вятър, духащ от морето към брега, носещ отрицателни йони и морски соли.
- планинският климат се характеризира със силна слънчева радиация, висока йонизация на въздуха, резки денонощни и годишни колебания на температурата, атмосферното налягане, влажността на въздуха и намаленото съдържание на кислород, което стимулира резервите на организма с цел поемането на повече кислород. В планинския въздух има повече озон, отколкото в равнината, и особено в градовете, а също така и повишена йонизация с леки отрицателни йони. В планината се подобрява вентилацията на белите дробове и сърдечната дейност.
Всичко това оказва положително и благоприятно въздействие при анемия, хипертонично заболяване, дихателни заболявания – силикоза, бронхит, туберкулоза и др.













