Черният бъз вирее навред из България, всеки го познава. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То е цяла аптека срещу какви ли не заболявания. Това чудодейно растение се използва цяло: цвят, лист, стъбло, плод, корени.
Цвят. Представлява кичестжълто-бял букет, цъфти през май-юни. Бере се, преди да е прецъфтял. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същия цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат.
Приготвя се отвара от изсушения цвят (прах) като обикновен чай. Пие се горещ.
Против: хрема, пресипнал глас, средство за изпотяване (при простуда), при кръвно налягане, задух, при трудно уриниране (хроничен простатит), при възпаление на бъбреците и пикочно-половите пътища.
Действието на отварата от цвят на бъз съвпада с действието на ред други чайове, но редно е всеки болен сам да определи коя билка най-добре подхожда на страданието му. Цветът от черен бъз има мощно терапевтично действие при изброените болестни симптоми.
Листа. Берат се също през май-юни. Съобразно с народната вяра най-лечебни са набраните на 24 юни листа (влизат в ритуала на Еньовден). Изсушават се на сенчесто и проветриво място.
Подготвя се отвара от листата на черен бъз, както всеки друг билков чай (щипка листа за една чаша).
Отварата притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Трябва да се пие всеки ден.
Освен това въздейства потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане (есенциалното, не атеросклеротичното), предотвратява възпалението на бъбреците и пикочния мехур.
Кори. Съдържат силно активизиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. В зависимост от дебелината на корите се нарязват още неизсушени на малки парчета.
Корите се накисват за 24 ч във вода, а след това се приготвя отвара. Доза – 20 г кори в 500 г вода врят в продължение на ТО мин. Пие се по 1 малка чаша 3 пъти на ден.
Корен. Съдържа антиканцерогенни вещества. Корени от черен бъз се вадят наесен, измиват се добре,
сушат се нарязани по дължината или на тънки колелца.
Използват се както корите; също и за бани против гъбички на ноктите.
Плод. Това е най-активната част на растението. Бере се в края на август. Има силно антиканцерогенно действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. Сироп от черен бъз Лечителя считаше за „тотално тонизираща напитка”.
Плодът се измива добре, с вилица се отделят зърната от дръжките. По-нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи: нарежда се в стъклен съд ред плод, посипва се със захар и т. н. Покрива се със захар, оставя се да престои З седмици. Прецежда се през марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в шишето със сиропа (препоръчват се тъмни шишета). Пие се по 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия.
• Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на 1 кг плод -3 л вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти на ден. Действа като сиропа.
• Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сокът, който се прецежда. Вари се на умерен огън до сгъстяване. Мармаладът се взема по 1 лъжичка преди ядене.
Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочно-половата система, действа антиканцерогенно – кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.
Loading ...
