Принципи на природната хигиена

Първият принцип на природната хигиена е да не се лекуват болестите, а да се учи как да бъдат избягвани, като се използват знанията за Законите на Живота.

Природата създава живия организъм здрав. Тя залага в него защитни и лечебни сили. Великият руски физиолог И. П. Павлов е написал: “Човешкият организъм е във висша степен саморегулираща, самонаправляваща, самопод-държаща, самовъзстановяваща се система и даже усъвършенстваща се.” А то означава, че е необходимо да се създадат такива условия, при които да стане възможно установяването и поддържането в бъдеще на всестранни връзки на организма, както с вътрешната, така и с външната среда. Само това гарантира безпрепятствено действие на заложените в него от природата мощни адаптивни сили — тези на имунитета, саморегулацията, самовъзстано-вяването и самоусъвършенстването.
Втори принцип на природната хигиена — комплексен (системен) подход към човешкия организъм като към единно цяло.
Привържениците на природната хигиена са против тясната специализация в лечението. Достатъчни са знанията за основните биологични закони за управление на организма и умението да се използват главните “лостове” за профилактика и лечение. За такива лостове те смятат:
1. възстановяване на клетъчното дишане (лечебно излагане на тялото на открито, контрастни водни процедури, виброгимнастика и специални упражнения);
2. хранене (светлина, въздух, вода, храна);
3. състояние на крайниците (виброгимнастика и друга двигателна активност);
4. пречистване на организма;
5. въздействие върху психиката (оптимистично настроение, самовнушение).
Г. Шелтън е убеден, че “всяка болест е болест на целия организъм “. Оттук следва и задължителното комплексно въздействие върху организма чрез естествени методи (системен подход). Единствено то осигурява реализирането на принципа за чистота на вътрешната среда, действието на обективни, независещи от волята ни закони на саморегулацията и самолечението, които лежат в основата на цялата жизнена дейност на организма.
Излекуването от простуда или друго ненормално състояние, което хората наричат болест, зависи от лечебните способности на живия организъм. Те представляват също такава жизнена функция, както дишането, екскрецията и храненето.
Трети принцип на природната хигиена — ясно разбиране на феномена “здраве”.
Според определението на Шелтън феноменът на здравето се обяснява от природната хигиена като: “състояние на единство и хармонично развитие, растеж и адаптация на всички органи един към друг, без някой да липсва или да е излишен “.
Думата “здраве” (“хелт”) произлиза от англосаксонс¬ката дума “хоул” — цял, цялостен; думата “лекувам” (хи-ил) е от същия корен и означава “възстановяване на целостта”. В пълния си смисъл думата “здраве” означава “завършеност, съвършенство на организацията, т.е. жизнена надеждност, хармония на функциите, енергия и освобожда¬ване от всякакво напрежение и скованост” (трактовка на Шелтън).
В основата на здравето лежи принципът на взаимодействие и взаимозависимост на всяка клетка, тъкан, орган и системи от органи. Както отбелязва Шелтън: “сега вече е добре известно, че всеки орган оказва по-изразено въздействие върху благосъстоянието на цялото (организма), отколкото върху своето собствено”. По този начин се набляга на “алтруизма” — способността да се жертва собственото благо заради друга обособена част (клетка или орган) по отношение на цялото (организма).
Ако можеше и в обществото хората да се научат така да живеят?!
За съжаление признаците и симптомите на здравето не се изучават. Медицината се занимава с болестите. Никой никъде не обучава населението и студентите-медици, как да коригират и поддържат здравето не при болничните легла, а в обикновения живот. Вместо това, много хора разсъждават върху произхода на болестите, но така, като че ли за болестите няма причини.
Какво е болестта? На този въпрос дава ясен отговор само природната хигиена.
Пети принцип на природната хигиена — нова стратегия на здравето.
Обяснявайки основните понятия “здраве” и “болест”, природната хигиена е извела нова стратегия за здравето, която се основава не на установяване симптомите на болестта (симптоматично лечение), а на отстраняване първопричината. При това природната хигиена отделя особено внимание на четири вида почивка и покой за събиране на енергия и за пестене силите на организма: физическа почивка, физиологичен покой (т.е. въздържане от храна — лечебно гладуване), умствена почивка и душевен покой.
Човешкият организъм се нуждае от постоянно възстановяване и поддържане на екологичните връзки, както вътре в него между клетките, тъканите, органите и системите от органи, така и на връзките с външната, обкръжаващата го среда. На тази основа е била изградена концепцията за петте вида връзки:
1.    Психоемоционални връзки на организма. За човешкия организъм е необходимо да възстановява психоемоционалното равновесие, психоемоционалните връзки с обкръжаващата го природа в т.ч. с космоса и социалната среда  (обществото,   неговите  идеали,   норми,   приятели, семейство и т.н.). Всичко това може да се постигне чрез създаване в съзнанието на оптимистична нагласа към света, доброта, единство и взаимопомощ с хората, добра воля като фактор и закон на еволюцията, чрез последователно възпитаване в себе си на безкористност и отказ от егоизма във всичките негови прояви.
Такова настроение оказва благоприятно влияние върху човешката физиология, помага за изработването на полезни хормони в организма, ендорфини и други подобни вещества.
2.    Биохимични връзки на организма. Към биохимичните връзки на организма природната хигиена отнася възстановяването на киселинно-алкалното равновесие в кръвта, като основен физиологичен закон на живия организъм. Преди всичко може да се постигне с помощта на правилното природно хранене, доколкото в самата природа са заложени в естествени съотношения елементите от алкална и киселинна валентности (сили на атомите за образуване на химични връзки), а също и с помощта на виброгимнастика и гръбно-коремни упражнения по Системата за здраве на Ниши.

Биофизични връзки на организма. Това е възстановяване на естествените връзки на кожната покривка и вътрешните органи, чрез биологичните точки на организма, с външната среда и нейните основни сфери — Космос, Земя, Вода, Въздух, Светлина, Енергия. За възстановяването на връзките основно влияние оказва т.нар. лечение чрез излагане на тялото на открито, въздушните бани, водните процедури, светлинните и слънчевите бани, ходенето бос и др.
Биомеханични връзки на организма. Към тези връзки природната хигиена отнася възстановяването на правилно и активно кръвообращение, особено на капилярно и предкапилярно ниво, с помощта на специални

физически упражнения, различни форми на двигателна активност и формиране на изправена походка.

Биоенергийни връзки на организма — това е възстановяване и поддържане на правилното дишане чрез познаване неговите закони и усвояване на практически навици.

Концепцията за “петте връзки” дава възможност правилно да се разбере и оцени приносът на народната медицина, онези средства и методи (лечебни растения, “заклинания”, мехлеми, манипулации за наместване на счупени кости и т.н.), които (от гледна точка на концепцията) се оказват обективно насочени към възстановяване на една или друга нарушена връзка или комплекс от връзки в организма на болния човек.

Шести принцип на природната хигиена — естественото хранене.

Нито един оздравителен комплекс не може да се смята за пълноценен, без да се съблюдават ясните и строги закони на храненето. Храната, според убеждението на натурхигиенистите не само определя състава на кръвта, качеството на “строителния материал” за образуване на нови клетки, но и формира характера и даже мирогледа на човека.

Привържениците на природната хигиена гледат на храненето като на двустранен взаимосвързан хранително-пречиствателен процес, в който храненето е неделимо от пречистването на организма.

Естествената, с груби влакнини храна, осигурява както биомеханично, така и биохимично прочистване, благодарение на алкалните радикали в млечната храна, способни да неутрализират патологичните киселини, образуващи се в процеса на жизнената дейност на организма.

Според изследванията на учени, растителното влакно в естествената храна е средство за предотвратяване и даже за лечение на туморни заболявания на дебелото черво.

Седми принцип на природната хигиена — отхвърляне на всякаква терапия с лекарства.

Хигиената трябва напълно и изцяло да унищожи системата за лечение с лекарства и да даде на народа система за укрепване на тялото и психиката, основаваща се На природните закони. Всички съществуващи вещества по отношение на живия организъм са или продукти за хранене или отрови. Отрова (лекарство) е всичко онова, което не може да бъде асимилирано от живия организъм и използвано за поддържане на живота.

Осми принцип на природната хигиена — ясно разграничаване между медицината и природната хигиена.

Обяснявайки такова категорично разграничение, натуралистката Вирджиния Ветрано пише: “Медицината от самото начало е основала своята практика на лъжливи принципи, затова е захвърлила физиологията и е тровила хората с патентовани средства… Та ние не търсим топлина в айсберга! Защо да търсим здраве в отровата? Да изясним принципите си — източникът на здраве е в здравословните въздействия и здравословните средства. Лекарствата, които са отрови, ле се отнасят към факторите на живота, носещи здраве.”

Може да се възрази, че медицината в крайна сметка е експериментална наука, а хигиената не е такава. Но истината е тъкмо в обратното — медицината не е и никога не е била наука, тя е метод, начин, стил на лечение. Физиологията, биологията, анатомията и други се отнасят към науката, но те не са медицина. В медицината отсъства единен принцип, който би могъл да се демонстрира рационално или експериментално. Нейните методи са ефемерни, което не би било, ако тя беше наука…

Хигиената не само е определено истинска, тя е неизменно истинска наука. Практиката, която се основава на нейните широки принципи, следва определени правила, а резултатите могат да бъдат предвидени във всички случаи. Това обаче не може да се каже за медицинската практика — всеки път, когато на човек се дава доза лекарство, трябва да се очаква неочакваното.

Девети принцип на природната хигиена — обучение на народа, разпространяване на знания и създаване на здравословен начин на живот.

Природната хигиена е пропита с дух на алтруизъм, оптимизъм и хуманизъм. Авторите на книгата “Най-великите открития на здравето” пишат: “Привържениците на Греъм са били заинтересовани не само от физиологичните изследвания, свързани с опити върху животни, но и от разпространението на знания за физиологията сред простите хора и създаване жизнен модел въз основа на физиологията.

Според мнението на Ветрано нашият свят “е свят на мъже и жени, които са отлично обучени в областта на не-позитивното знание, т.е. знанието, което не е свързано с човека и природата. Можеш да бъдеш Айнщайн в математиката и да боледуваш от лошо храносмилане. С цялото свое образование човек употребява аспирин или антиацидни препарати поради дискомфорт и се държи така, като че ли за този дискомфорт няма причина”.