Плодовете и зеленчуците в сурово състояние

така, както ни ги е дала самата майка Природа. Тяхното богатство на витамини, ензими, биологично заредени соли, микроелементи, трансформирана слънчева енергия и пр., с които нашият организъм е сроден, се запазва в пълен състав само в суровото им състояние.

Човекът в неговия еволюционен път милиони години е ползвал продукцията на земята направо в този вид, в който ни я дава природата, поради което неговият организъм се е пригодил точно към тази продукция. Огънят е изнамерен и ползван в много по-късно време, а за обработката на храната е помислено още по-късно.
Вече се знае, че много от витамините не издържат при топлинно обработване, ензимите не издържат дори повече от 50 градуса С, биологичният жив заряд на храната изчезва – клетките се умъртвяват. С варенето много от солите променят своя състав. Трансформираната слънчева енергия в плодовете, зеленчуците и зелените листа се унищожава от огъня. Човешкият организъм, който е един крайно чувствителен и съвършен механизъм, безспорно веднага отчита дадената му  храна в осакатен вид. Получавайки всекидневно и системно тази непълноценна храна, естествените последствия са и намаляване на силовия потенциал на човека, намаляване и на неговата съпротивляемост срещу  болестните агресии.
Освен това аз вече споменах за развиващата се патологична реакция с хранителната левкоцитоза ползване на топлинно обработена храна, която не с получава, ако се приема сурова растителна храна. Ин тересното, е че тя не се получава и тогава, когато преди приемане на готвената храна се включи храна в суровия й вид, т. е. когато храненето започва не със супи и ордьоври, а със сурови плодове и зеленчуци. Безспорно идеалната форма на хранене, която може да се осъществи от човека, е пълното суровоядство.
Творческата мисъл по отношение на храненето е била насочена главно към топлинно обработената храна, за което свидетелстват хилядите тиражи на издадените кулинарни книги. Но дошло е време същата тази творческа мисъл да бъде в услуга на нова кулинарна книга, където продуктите да идват на трапезата в този вид, в който ни ги дава самата природа. И ако добре се помисли, тази трапеза по нищо няма да отстъпва на готвените в тенджерата храни, нито по питателност, нито по вкус, нито по
красота. Плодовете и зеленчуците, сервирани в техния естествен вид на трапезата, запазват не самоколоритната си красота, но и естествения си състав, вложен от природата комплекс от витамини,ензими, соли, биологичен заряд и пр., от които се нуждае най-много нашият организъм. Дългият път на човешката еволюция през вековете е осъществен точно с тази храна.
Децата, чиито родители все още не са успели да  унищожат вродения инстинкт към здравите природни храни, винаги имат влечение и предпочитание към суровите плодове и зеленчуци и се противопоставят на готвената храна. Много пъти детето на обяд иска да започне с черешите или с динята, а невежите родители му налагат да яде това, което те вадят от тенджерата.
Една от главните корекции, които трябва  да предприемем като първа мярка, е да си дадем отчет за необходимото ни количество храна като дневен рацион. Вече засегнах проблема с наднормените килограми, говорещи за превишаване на количеството на ползваната храна. Много важно е да се разбере, че и най-малкото отклонение и варирането на теглото трябва да изостри вниманието към ползваното количество. Килограмите трябва с внимание да се следят и да не се допуска никакво отклонение от нормалното тегло. За да се следят килограмите, не е необходимо в дома ви да има непременно кантар, достатъчно е да се погледнем в огледало¬то, преди да се облечем, а след като се облечем – докъде се закопчава коланчето… Да се следи за стегнатата и изящна форма на коремната преса, като не се допускат никакви тлъстинни „възглавнички” било по корема, ханша, бедрата или където и да било другаде по тялото. Нашата култура трябва да се насочва най-напред към поддържане на здрава и стегната форма на тялото. Допускане на пълнота и тлъстини, на увеличаване на нормалното тегло вече говори за допуснато невежество. Всеки излишен килограм натоварва вътрешните орани с повече работа от предвиденото от природата и повече са натрупаните килограми, толкова по вече е и претоварването с извънредната работа. Тако постоянно и системно претоварване води до преумора  на вътрешните органи, преждевременно остаряване и ранна смърт.
Възрастните хора у нас живеят с мисълта, че годи ните им позволяват да допускат отклонения в теглото си, увеличавайки спокойно килограмите си, докато необходимото е точно обратно. С течение на годините вътрешните органи на човека се изхабяват, амортизират се, а се знае, че всеки килограм в повече ги натоварва с повече работа. Получава се така, че в младите години, когато теглото е нормално, вътрешните органи са с голям силов заряд и са щадени, а с напредване на годините се допуска увеличаването на теглото, като с това им се дава повече работа. Ясно е, че за да се запази здравата им форма и спокойното им съществувание за повече години, те трябва да бъдат разтоварвани, като с всяка измината година се намалява по малко от телесното тегло. За да се удължи животът на един отслабнал орган, той трябва да бъде щаден и облекчаван във възлаганата му работа.
Тук искам да защитя децата, които често (дори повече, отколкото се мисли), са жертва на прехранване. Всички родители и възпитатели трябва да са наясно как трябва да изглежда здравото дете. То никога няма пухкави и разводнени тъкани и кожата има здрав възрозов цвят. Бледата кожа говори вече за допуснати подкожни нарушения. Здравото дете е стегнато, живо, весело, леко подвижно и инициативно. На него не му  се седи или излежава. Дете, което търси да седне или да се облегне, вече не е в здравата си форма.

Прехраненото дете е инертно, мудно, неинициативно,  често с негативни прояви като плачливост, лесна обидчивост, изострена чувствителност, мудна и забавена мисъл, и пр. Дете, което има нужда от помощ в училищната работа, в повечето случаи страда не от интелектуална недостатъчност, а от прекомерно хранене  - най-вече претоварване с белтъчна храна.
Безспорно има случаи, когато при отглеждането на детето вниманието на възпитателите му е било насочено само върху храненето, а не е работено върху развиването на интелекта. Обикновено децата имат запазен вътрешен инстинкт и когато им се дава в повече от необходимото, те губят апетита си. Детето, което не проявява интерес към храната, трябва веднага да се вдига от масата, тъй като тази храна не отива в полза на организма. Тя е вредна, а насилването да бъде приета е престъпление спрямо това дете. Впоследствие то ще заплати скъпо за прехранването с болести и страдния.
Със системната практика на прехранване и с постоянното внушаване, че храната е необходима, за да расте детето и да стане „силно и голямо!”, пазещият го инстинкт постепенно се загубва и се преминава в нов етап – детето придобива голям апетит и приема всичко, каквото му се дава. Апетитът взема такива размери, че то може да приема храна във всяко време на денонощието. С развиване на този патологичен апетит вече  е  премината фаталната граница, пазеща човека от развиване на болестни състояния. Той вече няма чувство Кога трябва да спре да яде. Най-учудващото в случая е, че невежите родители, пред чиито очи детето започв да натрупва излишни тлъстини и килограми, вместо да се тревожат, са доволни и не им идва и наум за бъдещото нещастие. Децата, които с раждането си идват със запазените си инстинкти, трябва не да бъдат поучава-ни, а да ни послужат като пример.
Около въпроса с ползването на повече храна като дневен рацион възниква още един не по-малко съществен въпрос, по който също няма единодушие между учените – белтъчният минимум, т. е. количеството протеини, необходимо като дневна дажба. Препоръките варират от 100-80-50 г на ден, но най-новите, дадени от някои лекари новатори, стигат и до 20 г, като се спират на резистенса при разпадането на белтъчините и новото им частично възстановяване.
Във всички информации, които се дават по отношение на храненето, с изброяването на храните винаги на първо място се поставят белтъчините, поради което хората, без да се замислят и задълбочават много, ги отчитат като главна храна, от която трябва да се състои дневното меню. Освен това, от друга страна, съществува предразсъдък под влияние на остаряла вече информация, че храните, които дават сили и поддържат живота на човека, са месото, яйцата, рибата, млякото, сиренето, а плодовете и зеленчуците са нещо второстепенно, едва ли не само за гарнитура и за подобряване на вкуса на сервираното меню.
Оказа се, че приетите в повече белтъчини стават причина за развиване на свръхкиселинност в организма, токсичност, гниене в червата, запек, склероза и пр. В страните с висок стандарт, където непрекъснато расте консумацията на месо, яйца, риба, мляко и храни с висок процент на протеини, растат съответно и забо-дяванията. Ползването на белтъчините не бива да бъде произволно и безконтролно. Вярно, че е по-лесно да се сервира салам, който е готов в хладилника, с парче хляб, отколкото да се потърсят пресните зеленчуци и да се приготви нещо пълноценно… и точно тук майките и жените трябва добре да помислят, ако държат за здравето на своето семейство.
Главната храна за човека остават растителните продукти със своя заряд от витамини и биологично заредени соли. Безспорно е, че белтъчините са необходими, защото те са градивният материал и трябва да влизат в дневния рацион, но без увлечения, с ограничения. Освен това не бива да се забравя, че всички растителни храни в техния естествен вид съдържат в своя комплекс всички необходими елементи, включително и белтъчините. С тези природно комплектувани храни в различните им съотношения и форма човешкият организъм е сроден. Белтъчини в отлично качество се съдържат в орехите, бадемите, лешниците, семената, житните храни, картофите, зелените зеленчуци и т. н.
Големият диетолог П. Айрола прави такова изказване: „Храненето с по-малко белтъчини и повече въглехидрати предоставя възможности за оптимално здраве, предпазва от болести и води до голяма жизненост и продължителен живот…” Че това е така го потвърждават здравите народи, които приемат белтъчини съв сем ограничено. Те всички съществуват в своя щастлив живот за сметка на по-ниските калории и главно благодарение на плодовете и зеленчуците в суровия им естествен вид.
Допълнителните въпроси, които възникват около храненето на човека, са много и продължават да възникват. И колкото повече са отговорите, толкова повече се появяват и нови въпроси, чакащи и те своите отговори.
Един от тези често задавани въпроси е: „Колко пъти на ден трябва да се приема храна?” Точно тук отговорите, които се дават от различните специалисти, е различен. Препоръките са от пет-шест пъти на ден до два-три. Има автори, които дори препоръчват еднократното хранене.
Препоръките да се яде пет-шест пъти на ден значи, от една страна, целият ден да се живее с мисълта за ядене, а от друга, колкото и малко храна да се поема, непременно ще се стигне до претоварване на дневния рацион, защото човек е склонен към увличане, лакомия и безконтролност, особено проявена при по-възрастните хора. Да се мисли непрекъснато за часа за ядене значи да не се мисли със съсредоточаване, задълбоченост и сериозност в текущата работа. Освен това да се подава толкова често на стомаха храна значи той да бъде през целия ден в напрежение и работа.
За да получим правилния отговор на въпроса, би трябвало да се обърнем пак към практиката на тези, които са постигнали здраве.
Американският лекар Пол Брег постига и поддържа спортната си форма само с двукратно ядене – обяд и вечеря (като един ден в седмицата въобще не приема никаква храна).
Големият диетолог Пааво Айрола също се придържа и препоръчва като най-здравословен начин на хранене двукратния.
Най-здравият народ на нашата планета – хунзийският – се храни двукратно – само обяд и вечеря, и никой не прави изключение.
Древните елини в апогея на възхода на тяхната култура, когато при тях едва ли не всеки гражданин е бил творец и спортист с идеално телосложение, са се хранили също двукратно (обяд и вечеря). Изказването на Сократ, че варварите ядат повече от два пъти на ден, говори и за становището по въпроса в древността.
С практиката и препоръките за двукратно хранене се дава и отговор на често задавания въпрос за сутрешната закуска – дали тя е необходима? Даваните препоръки за солидна сутрешна закуска са не само остарели, но отречени от най-новите диетолози, тъй като сутрин силите са възстановени с вечерята, която не е използвана по време на нощния сън.
Руската лекарка Г. С. Шаталова, лауреат на наградата „Н. Н. Бурденко”, доктор на науките, запозната с природната биологична медицина, пише: „Сутрин – чаша шипков чай с мед или плодове…, а може въобще да не се закусва – сутрин организмът е пълен със сили и храна не му е необходима. Плътната и обилна закуска трябва активно да се обработва и смила, а сутрин ние пристъпваме към трудовата си дейност – тези две неща нашият организъм не е в състояние да съчетае добре. Точно по същата причина и на обяд храната трябва да е  ограничена… А вечер могат да се включат белтъчините поради това, че те изискват по-продължително време за обработка.”
Преди да седнем на масата, е редно предварително да си направим преценка дали имаме нужда от храна дали в момента апетитът е истински, или просто се сяда на масата по навик, поради вкусната храна или.. просто защото е дошло време за хранене. Тъй като съществуват два вида апетит, то всеки трябва да се научи да ги разграничава и да отива в столовата само ако преценката му е, че апетитът е истински. За разлика от този апетит има и лъжлив, подвеждащ човека. Всеки трябва да се научи да разграничава тези два вида апетит, като при истинския само при споменаването на някаква, каквато и да е съвсем простичка храна, устата вече се пълни със слюнка, докато при лъжливия се търсят възбуждащите, пикантни храни, има претенциозност и  избирателност. Само при истинския апетит стомашните сокове са пълноценни и обработката на храната става така, както трябва.
Всички живи същества на Земята знаят коя е тяхната храна, отредена им от природата, и със запазения си вътрешен инстинкт си я търсят и я намират. Единственото същество на Земята, което е загубило този инстинкт – вътрешния усет към естествената си храна – и не знае определената му от природата като биологичен вид, е човекът. Вълкът е месоядно животно и вътрешният му инстинкт го насочва към месото, сърната –  тревопасно и търси тревата, катеричката търси плодовете на горските растения, къртицата – корените и т.н. Те знаят и усещат какво да търсят като храна и колко да консумират от нея, спазвайки и качеството, и количеството, с което пак по инстинкт те пазят стегнатата си форма и здравето си.