Мануалната терапия е една от най-важните и универсални терапии. Базира се на принципа, че тялото може да се лекува само. Създателят на мануалната терапия Б. Палмър я описва по следния начин: „Създателят на човешкото тяло не ви е създал и след това изоставил безпомощни. Той е предал работата на нервния импулс, контролиращ всяка телесна функция.”
Целта на мануалния терапевт е да отблокира енергията, така че вътрешният заряд да си върши по-добре работата. Това става, като се определя състоянието на мускулно-скелетната и нервната система. След това нарушението на физическия баланс се свързва с манипулация на гръбначния стълб за корекции на частични дизлоксации, известни като сублуксации. Наместването им позволява на мозъчните съобщения да минават направо през гръбначния стълб. Това на свой ред предизвиква лечението на много страдания.
Съществуват приблизително 20 различни хиропрактични техники. Мануалните терапевти се опитват да приспособят техниката към индивидуалните нужди на пациента. Някои от тях включват в терапията и диета и промяна на начина на живот.Отчитането на индивидуалните нужди и комбинирането на разнообразни подходи прави мануалната терапия отлична форма на профилактика.
Макар тази техника да е широко приета днес, преди не е било така. Десетилетия наред тя е пренебрегвана от конвенционалното медицинско общество. Нещо повече, Американската медицинска асоциация направи усилие да я отстрани напълно и нае 70 души на пълен работен ден единствено с тази цел. Но за щастие мануалната терапия оцеля.
Днес тази терапия не само оцелява, но и процъфтява. Тя е приета за законна наука и е най-разпространената алтернативна лечебна професия в Америка. Мануалните терапевти са висококвалифицирани професионалисти. Няколко години медицинско образование, последвано от специализирано обучение, дава степен ДХ – доктор по хиропрактика.












