Препоръките на специалистите диетолози варират от 2-3 до 5-6 и повече пъти на ден. Като се вземе предвид, че всички тези препоръките са довели до задоволителни резултати, за да разрешим правилно въпроса, ой оило уместно да надзърнем там, където практиката е довела до истинско здраве.
Най-здравият народ – хунзийският, от който има какво да научим, се храни два пъти на ден – само на обяд и на вечеря – изпуска се сутрешната закуска.
Подобно на тях, древните елини, които също са били истински здрав народ, създател на висока световна култура, са се хранели два пъти на ден. Останало е изказването на техния голям философ и мислител Сократ, че само варварите се хранят повече от два пъти на ден.
Българският народ, който се е славел в миналото с доброто си здраве и големия брой столетници, традиционно е практикувал двукратно хранене.
Американският лекар д-р Пол Брег, за когото вече стана дума, поддържащ своето здраве в истинската му форма, смята, че основният решаващ фактор за това е двукратното хранене, което е установил – само обяд и вечеря.
Има автори, които препоръчват и трикратния начин на хранене, но нито един от тях не застъпва приемане на храната още в леглото или веднага след ставане, а винаги след сутрешна зарядка, гимнастика, разходка или друга форма на раздвижване. Освен това препоръчваните закуски са обикновено течности, чай от билки, настойка от шипки или някакви други сухи плодове, или само плодове според сезона.
Четирикратното приемане на храна при нормални условия на живот може да бъде осъществено само при деца, като между отделните хранения да има поне три часа интервал, за да се даде възможност за добра и спокойна обработка на приетата храна. Но вече възрастни хора да се хранят 4-5 или 6 пъти, това означава доминиращата мисъл на деня да бъде храненето. За развиване на някаква задълбочена и сериозна работа или творчески процес, изискващ концентриране на вниманието, не може да се мисли. При такава форма на хранене се затормозява не само психиката, а и стомахът, което води и до физиологични увреди.
Детето, на което с педантична точност се подава храна 5-6 пъти на ден, остава с впечатление, че най-важната задача на деня е яденето. Неконтролируемият апетит и навикът да се яде по всяко време на денонощието са резултат именно на подобно възпитание. За много млади хора днес е истинска трагедия неутолимият глад. На детето трябва да се дава храна само когато организмът му подаде сигнал, че е реално гладно.
С препоръката „често по малко” никой не е наясно докъде да ограничи приеманите порции. Тъкмо с практикуването на тази препоръка възрастните хора у нас се навъртат по цял ден в кухнята, мислейки за следващото си ядене. Порциите естествено се превишават -килограмите се трупат. С колкото и малко да е превишен дневният рацион, ако това става системно, неминуемо се стига до натрупване на килограми и съответните поражения от тях. Препоръката за приемане на храна „често по малко” е уместна само при много увреден стомах, като обаче внимателно се спазва оптималният дневен рацион на приетата храна.
За разлика от всички тези становища съществува и още едно – за еднократно хранене на ден. В повечето случаи то се практикува след приключване на работния ден. Спазва се принципът, че работата е несъвместима с пълния стомах – по време на трудовия процес се допуска приемане на съвсем леко смилаема храна: чай, плодов сок или плодове.
В миналото много народи са се хранили по този начин. Персите – здрав, жизнен, изключително красив народ – са имали еднократно хранене. Такова е било и храненето у средиземноморските народи. В Индия и досега има народи, които се хранят еднократно.
Налага се по-обстойно да се разгледа въпросът около двукратното хранене с изключването на
СУТРЕШНАТА ЗАКУСКА.
И по този проблем не съществува единомислие между диетолозите: докато едни я препоръчват богата и калорична, други я ограничават или напълно я отричат като излишно и обременяващо хранене.
Първите се мотивират с това, че след продължи¬телния нощен интервал организмът се нуждае от подкрепа за предстоящата му работа. Но не се и помисля, че за да се превърне в енергия, на тази храна й е необходимо време – повече или по-малко часове, за да бъде преработена. От друга страна, организмът трябва да отдели енергия не само за работата през започващия ден, а и за смилането на закуската. И колкото тя е по-кало-рична, толкова повече енергия е необходима за преработването й. Лесно е да се досетим, че в случая нервната система и кръвообращението са натоварени с двойна работа – и с храносмилането, и с текущия трудов процес, поради което и.едното, и другото, т. е. всичко се върши половинчато.
Този, който е добър наблюдател, ще забележи, че със ставането от сън в ранните сутрешни часове не му се яде (естествено, ако не е загубил природния си инстинкт). Но ако е расъл при „грижовни” родители, мислещи само за храненето, и уговорките за закуска са започвали още с отварянето на очите, навикът вече е налице1.
Сутрешната закуска е изкуствено създаден навик.
Обикновена картина в тези семейства е детето да се отказва от закуската и да се стига до конфликтни сцени, тъй като то реагира под диктовката на своя все още запазен предпазващ го инстинкт. Огрубелият и невеж възпитател, действащ под влиянието на догми и предразсъдъци, безспорно надделява – закуската е приета, а с нея и развитието на болестните състояния.
Със ставането от сън човек е зареден със сили
след продължителната нощна почивка. Вечерята, поета преди лягане, не е изразходвана като енергия. Сутрешните часове за специалистите са часове за очистване на организма от токсичните и отпадъчни материали и този очистителен процес се прекъсва с приемането на закуската.
Особено лош навик е пиенето на кафе сутрин. Лишено от всякаква хранителна стойност, то постепенно изтощава нервите и биологичния заряд, същевременно бавно, но сигурно намалява съпроти¬вителните сили и устойчивостта срещу болести.
Закуската, съставена от хляб, сирене или каквито и да са концентрати, изисква значителна работа на храносмилателните органи, за което организмът трябва да отдели съответно от силите си. Това, което може да се приеме, без да се пречи нито на работата, нито на развиващия се очистителен процес в организма, е някакъв билков чай, подсладен само с мед – един натурален продукт – или някакъв сочен плод, към който ор¬ганизмът има предпочитание. Д-р Пол Брег, който би могъл да ни служи за пример на своите постижения спрямо собственото си здраве, сутрин изобщо не закусва. А ето какво споделя по този повод д-р Галина Ша-талова: „Освен чаша’вода аз не вземам нищо друго, защото смилането на храната изисква енергия, а тя е нужна за предстоящата работа…” Д-р Робърт Джексън, за когото вече споменахме, привърженик на трикратното хранене, приема закуската си едва след като добре се е раздвижил след сутрешна гимнастика и осем-километрова разходка. А закуската му се състои само от плодове, вода или билков чай.
В миналото българинът е практикувал ранно ставане, но никога със ставането не е мислено за някаква закуска, особено във вида, в който тя се практикува в света на новата цивилизация: бисквити, масло, конфитюри, кренвирши, салами, шунки, сладкиши, сандви-
чи и пр. За храна се е мислело едва когато е била отхвърлена част от текущата за деня работа – след около 3, че и повече часа. Физическата работа в първите сутрешни часове не само съдейства за раздвижването на организма след дългите часове на сън, но улеснява текущия очистителен процес.
Много лесно може да се констатира, че в първата половина на деня охотата за приемане на храна е слаба, тя постепенно се засилва в следобедните часове и расте с настъпването на вечерните.
Ако човек се научи да се вслушва и да разбира „какво му говори неговият стомах”, а чрез него – и самата Природа, много предразсъдъци ще отпаднат. Когато стомахът е в състояние да поеме нова работа, той винаги ще сигнализира за това.
Тук бих искала да припомня думите на д-р Виктор Поше, че приемането на кафе сутрин веднага след ставане от сън е лош навик, а ползването на мляко, масло, яйца, кренвирши, салами, сандвичи, сладкиши и пр. води до лоши последствия.
Автор-Лидия Ковачева
Loading ...
