Кислородна терапия

Кислородните терапии са изключително ефикасни при лечението на различни заболявания. Кислородът оптимизира функциите на всяка клетка от тялото, било тя мускулна, костна, от кожата или от мозъка, активира митохондриите в нея и повишава енергията й. Извън тъканите кислородът мобилизира клетките на имунната система да унищожават чуждите вещества. Болестотворните микроорганизми се размножават по-трудно в кислородна среда.

Кислородните терапии се прилагат по няколко различни начина. При единия се използва високо налягане. Тази терапия става популярна в Съединените щати през двадесетте и тридесетте години. Тогава се изграждат клиники, в които се използват метални кислородни камери. Въпреки успеха си кислородната терапия е забравена през Втората световна война, тъй като металите се използват главно за конструиране на подводници, а не на кислородни камери.

Днес повечето лекари не знаят колко полезен може да е кислородът, поставен под високо налягане. Той се използва при даване на първа помощ при удавяне, при отравяне с въглероден окис, гангрена, незарастващи рани и бактерии, хранещи се с плът.

Ако тази терапия се приложи в първите 24 часа, може да се намали ефектът от сериозни травми и мозъчен удар. Тя е идеална за преодоляването на вирусни проблеми, в това число хронична умора, СПИН, хепатит В и С.

Другият начин, по който може да се използва целебната сила на кислорода, е интравенозната перокисна терапия. Много хора знаят за ползата от външното прилагане на перокиса. Някои го използват при миенето на зъбите и венците за унищожаване на вредната плака, а други – за премахване на ушната кал от ушите. Но той има и други терапевтични значения. Лекарите, практикуващи природна медицина, предписват малки количества аптечен перокис, приети по венозен път, за да снабдят тъканите с допълнително количество кислород и да унищожат вредните микроорганизми.

Озоновата терапия е друг начин за употребата на кислород. Много хора гледат на нея като на най-безопасното, ефикасно и обещаващо лечение на широк спектър от заболявания. Тази терапия е помогнала на много пациенти и широко се използва в Европа и Куба. От шестдесетте години насам само в Германия с озон са излекувани десет милиона души. За съжаление тази терапия не е разрешена в САЩ.

Медицинският озон се различава от атмосферния по това, че е по-чист и концентриран. Това е важно различие, защото атмосферният озон е вреден. Той е получен вследствие на ултравиолетовата радиация и влиза в съединение с различни производни на азотния окис и серния двуокис. Не се използва в медицинската практика.

Съществуват сериозни аргументи в полза на легализацията на този вид терапия в САЩ. В Германия тя се използва рутинно за лечение на пациенти след тежки операции. Малките количества озон, въведени в организма, убиват вредните микроорганизми. Това предпазва от вторична инфекция, която е една от водещите причини за летален изход в Съединените щати. Изчислено е, че всяка година между 10 и 50 американци умират от следоперативни усложнения.

Озонът не само убива микробите, но и подобрява кръвообращението. Помислете си как озоновата терапия може да помогне на всички, страдащи от сърдечни, белодробни заболявания, мозъчен удар, запушване на артериите, диабетна нефропатия. Подобряването на кръвообращението означава до тъканите на тялото да достигне по-голямо количество животворен кислород. Лекарите съобщават за конкретни успехи при лечението на хепатит, кандидозни инфекции, алергии и инфекции на пикочния мехур. Други заболявания, лекувани с озонова терапия, са херпеси, артрити, заболявания на дихателната система, множествена склероза, венерически заболявания и паразитни инфекции. Озонът оказва значителен ефект при заболявания от рода на СПИН, сърповидна анемия и рак.

Какво представлява озоновата терапия? Малко количество от кръвта на пациента се смесва с озон, след което отново се въвежда във вените му. Процесът е известен като автохемотерапия и се използва в Европа, където има терапевтична стойност при лечението на заболявания на кръвообращението, на вирусни инфекции и рак. Малки количества озон могат да се дават на пациентите и под формата на клизми. Сместа се абсорбира чрез червата. Понякога се използва и найлонова торбичка, поставена на мястото, подлежащо на лечение. Тя се напълва със смес от озон и кислород и се абсорбира в тялото чрез кожата. Този метод се използва за лечение на кожни заболявания, при проблеми с краката при диабетиците и на гангрена. Озонът може да се използва и локално за лечение на изгаряния. Той ускорява заздравяването на раните, индуцира ензимната продукция и активира имунния отговор. Освен това съществува процедура, известна като полиатомна афореза, при която се използва О₄, а не О₃. Привържениците на този метод съобщават за високата му ефикасност, дори и при заболявания в последен стадий.

Здравите хора могат да запазят здравето си като използват озон за подмладяване на клетките си, тай като озонът повишава ефикасността на антиоксидантната ензимна система, унищожавайки излишните свободни радикали в организма.

Обикновено озоновата терапия се препоръчва, като част от холистичната терапия за лечението на сериозни заболявания. Д-р Джон Питман от Северна Каролина обяснява: „Предписвам озонова терапия само в комбинация с друго поддържащо лечение. Естествено по този начин не може да се определи коя съставна част от лечението има по-благотворен ефект върху заболяването. Но аз мога да определя на базата на опита, който имам, кое действа най-добре върху пациентите. Комбинирането на озон е правилно диетолечение и насочването към други фактори, специално в стомашно-чревния тракт, предизвиква голяма промяна в състоянието на човека. Това определено може да подобри качеството и начина на живот.”