Днес всички знаят какво е йога, нали така? “А, онова дето филмовите звезди го правят, за да са слаби?” Може и да е така. Но за да разберем дали е йога за нас е по-важно не как го наричат, а какво всъщност правят.
Физически упражнения в гимнастически салон? Колкото са по плавни и леки, толкова повече се доближат до истинските практики на йога. Много от тях, обаче са само серии от аеробика под формата на йогийски пози и поради бързото и силно разтягане, съпровождано от енергични “балистични” движения, със сигурност не са йога. Поговорката “Без болка няма печалба” (“No pain, no gain” ) може да е основно правило за някой мазохистки спорт, но за него няма място в йога.
Често представата на хората за йогийските пози е да си връзваш тялото на възел, но всъщност образцовите пози са прости и релаксиращи разтягания на тялото пригодени към житейския опит на обикновените хора.Друга представа на хората е за йоги потънали в дълбота медитация в някоя пещера. Повечето йоги, обаче са дълбоко ангажирани със световните дела – за благото на света и хората в него и със сигурност нямат много време, за да седят в пещери.
Хората имат множество представи за йога, но на практика те много рядко се доближават до широтата и дълбочината на йога. Целта на тази книга е да представи по-ясна картина за целия обхват на йога и да обясни как можем да я използваме в живота, за да реализираме най-висшите си способности.
Твърди се, че ако искаш да накараш слушателите да заспят, трябва да започнеш с дефиниции. Читателят ни вероятно ще задреме, ако и авторът на тези редове го направи. За да разберем, обаче представеното в тази книга ще трябва да се споразумеем какво имаме впредвид, когато използваме думи като “йога”, “личност” и т. н.
Има много определения за йога зависещи най-вече от позицията, от която я разглеждаме. Ето три от тези гледни точки:
“В традицията на йога развитието е систематичен процес, с помощта на който се научаваме да се хармонизираме. Това е процес, чрез който развиваме способността да изразяваме нашите качества по най-добър и креативен начин.”
В това определение има много важни точки. Нека ги разгледаме една по една.
1. Йога е древна – най-ранни източници
Тъй като йога е метод за личностно изследване и преживяване човек би казал, че се е зародила тогава, когато хората са станали съзнателни и са започнали да си задават въпросите на себепознанието. Животните могат да “знаят” някои неща, но могат ли да знаят, че знаят? Хората притежават този вид осъзнаване и то е в основата на стремежа им към себепознание. Знанието за тялото и неговото функциониране е положило начало на себе-опознаването; знанието за ума и процесите в него е начало на себе-осъзнаването, а преживяването за трансценденталната сила/душа – на себе-реализацията. Всички те изискват от човека да има здраво и силно тяло и затова са създадени йогийските пози, очистителните и дихателните практики. Те изискват умствена яснота и затова са разработени системи за съсредоточаване и пречистване на ума, които са се превърнали в медитативни практики. С развитието на земеделието, когато хората заживяли в по-големи общности, те създали философии и норми за поведение, които да балансират взаимоотношенията им. Наблюдавайки различните природни явления хората започнали да си задават въпроси за съдбата, за Създателя, за смисъла на живота и мястото на личността в него.
Думата “йога” произлиза от санскритскато “юдж” (yug), означаващо “свързвам, съединявам.” Йога означава обединение, единство, хармония, баланс между вътрешното и външното съзнание и проявления. Йога означава себепознание, разбиране, осъзнаване и, като връхна точка на развитието, сливане с висшето съзнание.
Най-ранните писмени свидетелства за това, което днес бихме нарекли йога, датират от преди повече от 4000 г. пр.н.е., от времената на ранните веди .
2. Философия
Философските основи на йога са обширни и включват множество древни философски системи, като самкхя, веданта и тантра. А те, разбира се, боравят с личностната реалност на човека, с мястото му в семейството, в обществото, в планетата земя и в самата вселена.
Йога философията се опитва да обясни възгледите ни по такива фундаментални въпроси като нас самите – от къде сме се появили; за смисъла – какъв е смисъла на съществуването ни, има ли смисъл живота или просто се появяваме и изчезваме като вълни по повърхността на водата; за здравето и добруването, болестта и страданието – имат ли някакво значение, въпрос на шанс ли са или се появяват в живота, за да ни научат на нещо? И накрая за смъртта – има ли нещо след нея, има ли нашия край някакво значение?
Йога обръща внимание и на отношенията ни с другите хора – на какво се основават. Разглежда индивидуалното ни място в обществото – нашите права и задължения. Разглежда връзката ни с божественото – съществува ли висше съзнание и, ако наистина съществува, каква е ролята му в сътворението и продължаващото съществуване на цялата картина.

3. Правила за начин на живот
По-нататък в текста ще разгледаме по-подробно начина на живот. Сега само ще споменем, че йога обръща голямо внимание как се отнасяме в живота към:
1/ личната хигиена, здравето и благополучието ни;
2/ личната ни заобикаляща среда;
3/ как си взаимодействаме с другите хора;
4/ как се трудим и какво е цялостното ни поведение;
5/ живота ни като процес на учене;
6/ връзката ни с висшето съзнание (ако смятаме, че е от значение на този етап от нашето развитие).
4. Йогийски практики
Йога е огромна съкровищница от практики с благотворно въздействие върху тялото, жизнената енергия, ума, чувствата, интелектуалното и емоционалното ни състояние. Те водят до разкриване на скритите ни способности. По-нататък в текста ще ги разгледаме по-подробно както теоретически, така и практически.
Но защо си правим труда да се променяме? Защо правим всички тези неща? И защо въобще се интересуваме от йога? Поради следващата дума от дефиницията за йога – развитие. В това е цялата загадка.
5. Развитие
Развитието е ключова дума и тема на тази книга. Според йога, развитието е основна идея на целия човешки живот. То е процеса, който позволява на всичко друго да се случи. То ни кара да осъзнаем, че всеки човек е в състояние (още в този живот) да постигне развитие, което в много голяма степен да надвишава сегашното му ниво на мислене, усещане и функциониране. Всъщност, йога е за това, как можем да се развиваме по този път.
Но кое е това, което развиваме? Казано е в края на определението за йога описващо някои отличителни черти на цялостната личност. Йога ни предлага холистична гледна точка за човешката личност. Тя борави с пет обвивки (коша на санскрит) на личността: физическо тяло, енергийно тяло, умствено тяло, тяло на мъдростта и тяло на блаженството, които ни водят към осъзнаване за духовната същност на всеки от нас. Най-подробно ще ги разгледаме в следващите раздели.
Спомнете си , обаче, че в дефиницията за йога Свами Ниранджан добавя още две важни точки – хармонизиране и изразяване на нашите качества.
6. Учим се да се хармонизираме
Хармонизирането, което постигаме с йога, става на много нива на личността. Вече споменахме, че думата йога произлиза от санскритското юдж, означаващо свързване, т. е. – събиране заедно, съединение, хармония, баланс. Точно това прави йога. В началото хармонизира връзките между петте обвивки, дава ни възможност да се съвземем от всички проблеми, като болести, понижено или небалансирано енергийно състояние, умствени или емоционални разстройства. Тя хармонизира и различните части на тези обвивки. Физическите практики например балансират ендокринната, нервната и имунната система. Медитативните практики хармонизират възприятията, мисленето, емоциите и поведението и т.н. Крайния резултат според ученията на йога е хармонизиране и единение на индивидуалното човешко съзнание с върховното съзнание.
7. Развиваме способността да изразяваме качествата си по най-оптимален и творчески начин
Затова ли беше всичко? Да развием най-висшия си потенциал, за да можем по най-ефикасен и креативен начин да се изразяваме в света? Според Свами Ниранджан това е добро начало. Може би основна цел на цялото занимание по себеразвитие е да ни направи много по-способни за служене на планетата земя и на всички живи същества по нея. Това сигурно е малко разочароващо за хора, които очакват след просветление да се пенсионират и да потънат в нирвана! Има една стара будистка поговорка: “Преди просветление – цепиш дърва и носиш вода; след просветление – цепиш дърва и носиш вода”. Но това са цепене и носене от много по-различно ниво на съзнание. Какъв огромен принос към света бихме постигнали тогава! Не забравявайте, че по пътя към него, усъвършенствайки себе си, бързо укрепват радостта, любовта, умствения мир, креативността и качеството на нашето себеизразяване. Ако идеята за всичко това ви привлича, нека да я развием и да видим до къде ще ни доведе
Преди 2500 години прочутия мъдрец Патанджали написал един от най-великите древни трактати в историята на човечеството. “Ръководството” по медитация – трактата “Йога сутра”, дава цялостно разяснение за механизма, по който ние хората можем да развием най-висшия си потенциал. Той, обаче го е написал по много концентриран начин – в кратки изречения на сатскрит, и затова за много хора поученията му в оригинален вид са неприемливи.
За наше щастие през изминалите векове просветлени мъдреци са написали по-лесни за разбиране коментари на сутрите, като един от най-новите и лесни за разбиране е книгата на Свами Сатянанда “Четири глави за свободата”(“Four chapters of freedom”). Тя разкрива прекрасните мисловни качества на този велик учител, който очевидно е преживял извисените състояния на съзнание, за които пише.
Още в първата сутра (стих) Патанджали ни казва, че йога е откриване на умствен мир, но той има впредвид едно много по-дълбоко ниво на ума от това, което повечето от нас биха си представили. Кратката му дефиниция за йога е:
“Yogaschitta vritti nirodhah”
“Йога е спиране на модификациите на съзнанието.”
Пет модела на съзнанието
Споменахме, че нашата задача е да спрем модификациите в индивидуалното съзнание, но какво представляват тези vrittis или мисловни модели? Патанджали ги изброява в шеста сутра:
“Pramana viparyaya vikalpa nidra smritayuh.”
“Петте модификации на ума са истинско знание, погрешно знание, въображение, сън и памет.”
Може би звучи малко неясно, но ако го разгледаме по по-прост начин ще видим, че Патанджали описва точно сферите, в които работят съвременната психология и психиатрия. Те, обаче работят само на ниво ежедневен съзнателен ум и памет, а не цялостно индивидуално съзнание. Можем, все пак, да започнем оттук:
1. Истинско знание: Или, че знаем истината за нещата. Много от проблемите ни са причинени от надценяване, свръх-интерпретиране или придаване на прекалено голяма тежест (положителна или отрицателна) на реалностите в нашия живот. А колкото по-негативно мислим, колкото по-неспособни се чувстваме да се справим с тях, толкова по-тежки и печални са те. Голяма част от работното ми време като психиатър преминаваше в окуражаване на хората да намерят разрешение на реалните си житейски проблеми, за които мислеха, че не могат да се справят. Помагах им да приемат действителността и да не придават свръх-голямо значение на неща, за които не могат да намерят разрешение. Много хора прекарват времето си в преувеличаване на маловажни неща. Йога ни дава възможност да придобием вярна переспектива за тези “реалности” и да се отнасяме към тях като към такива, каквито са в действителност
2. Погрешно знание: Мислим си, че разбираме нещата, но това не отговаря на истината. Цял раздел от когнитивната психотерапия борави с нереалистичните представи на хората за самите тях, за останалите хора и за околния свят. Начинът, по който възприемаме света и хората в него, мисловните ни шаблони, мненията, нагласите и обичайните ни реакции могат да бъдат напълно погрешни.
Аарън Бек пише за така наречения “когнитивен дисонанс” или как хората сами се разболяват на емоционален и мисловен план чрез свръх-ангажиране с невярно “знание.” Той описва как хората могат сами да предизвикат депресия чрез генерализиране, персонализация, преувеличаване, омаловажаване, отхвърляне, неправилно преценяване на силните и слабите си страни, на собствените си действия и постижения и тези на хората около тях.
3. Въобръжение: Това са проблеми свързани с фантазии, притеснения за несъществуващи неща или за бъдещи събития, които може въобще да не се случат. Може да са проблеми от чувство за вина за отдавна минали събития или пък губене на време във фантазиране за приятни неща – желания, които не сме осъществили, защото губим прекалено много време за фантазиране.
4. Сън: Умствените процеси могат да предизвикат смущения в сферата на ума дори когато спим. Йогите изживели висши състояния на съзнанието твърдят, че са будни дори когато спят дълбоко, но повечето от нас не могат да го разберат. Знаем, обаче, че в сънищата ни със сигурност могат да настъпят обърквания и безпокойства. Колко много хора опитващи да си починат нощем чрез здрав сън постоянно са “преследвани” от едни и същи кошмари? В практиката ми на психиатър се срещнах с много ветерани от войната страдащи от посттравматично стресово растройство . Много от тях нощем, в сънищата си, се връщаха към ужасяващи военни преживявания. Над 60 години след края на Втората световна война някои продължаваха нощем да ги преследват кошмари как вражески войници стрелят в тях.
5. Памет: Областта на несъзнаваното в ума е потенциален източник на смущения – мисловни, емоционални, физически и т.н. На Запад това се знае от няколко столетия, а йога го знае от хилядолетия. Дълбоко в ума ни има голям брой потиснати, емоционално заредени спомени и желания, които предизвикват смущения във всички нива на нашето съществуване. Дългосрочен способ за справяне с тях (независимо дали чрез медитация или психотерапия) е да ги изведем на повърхността на съзнанието, да ги осъзнаем докато сме в неутрално и балансирано състояние на ума, и по този начин да ги обезсилим, като премахнем “заряда” им от травмиращи чувства.
Накъде продължаваме оттук нататък? И как ще стигнем до целта? Пътя който разглеждаме е йога. Патанджали ни дава отговор, който днес е известен като осемте разклонения на Раджа йога:
1. Самоконтрол и морални принципи – качество на взаимоотношенията (яма).
2. Лични правила за себе-усъвършенстване (нияма).
3. Медитативни пози (асана).
4. Практики за контролиране на дишането (пранаяма).
5. Отдръпване на мислите от външни стимули – навлизане навътре (пратяхара).
6. Концентрация (дхарана).
7. Медитация – абсолютна съсредоточеност (дхяна).
8. Трансцендентално съзнание (самадхи).
От времето на Патанджали “инструментите” на йога много са се увеличили и днес оформят широк репертоар от практики, но основните положения си остават същите. Патанджали ясно е описал начините, по които можем да боравим с човешкия ум – като наблюдаваме как изживяваме живота и качеството на отношенията ни с другите хора; като прилагаме физическите практики и медитативните техники, които първо премахват смущенията в съзнанието и накрая довеждат до осъзнаване и реализиране на най-висшия ни потенциал.
Изпълнявани практики
Пози (асани): Това са хиляди на брой движения и статични положения на тялото, които хората обикновено свързват с йога. Някои са много прости. Всъщност, встъпителните разтягащи пози, които преподаваме на начинаещите в Сатянанда йога са толкова лесни, че дори болни или много стари хора могат да ги правят и да извлекат огромна полза от тях. Редовите ученици в йога започват с тях, за да развият гъвкост и за да могат по-нататък правилно да изпълняват основните пози.
Очистителни практики (шаткарми): Това е серия от шест практики за очистване на тялото, които се препоръчват на хора страдащи от различни заболявания, а също и на търсещи, които започват да практикуват по-напреднали техники.
Дихателни практики (пранаями): Те имат множество предназначения, като например повишаване на жизнеността, релаксация и балансиране на различните ни аспекти.
Жестове и заключвания (мудри и бандхи): Това са положения на тялото и мускулни заключвания с най-различно въздействие.
Мантра йога: Това са специфични вибрации (звуци), въздействащи върху всички измерения на личността. Вероятно най-известната мантра е АУМ (ОМ).
Умствена релаксация (пратяхара): Тези практики ни дават възможност вътрешно да си починем от светския шум и да намерим вътрешен мир. Те са подготвителни практики за следващите етапи на медитация.
Медитация (дхарана, дхяна и самадхи): Това са етапи, при които съзнанието навлиза все по-надълбоко, за да достигне до самадхи – трансцендентално състояние на съзнанието. Болшинството хора не са стигнали до никъде в постигането му, но всички практики по пътя към него са от полза за собственото ни развитие.
Практики за начин на живот
Общи правила за начин на живот: Това са фактори като опростен живот, ефективност, редовност, умереност, активност и контролиране на това, което поемаме като храни, напитки, въздух и лекарства. Наблюдаваме, също така, качеството на нещата, които възприемаме на умствен и емоционален план, и най-вече от хората в живота ни, от медиите и т.н.
Раджа йога: Патанджали е бил много категоричен относно положителното влияние, което оказват върху умствения мир етичните взаимоотношения с околните и грижата за собственото ни благополучие. Изброява ги в първите два елемента на Раджа йога – яма и нияма.
Карма йога: Това е правило за жизнен стил, което в много голяма степен се нуждае от разбране на Запад. Това е начин на живот и труд за другите – за света като цяло, с непривързаност, без лични очаквания за резултат от усилията, с максимално осъзнаване, концентрация и вглъбеност в поставената задача.
Бхакти йога: Йога на преданноста или процес на изживяване на нашите емоции чрез поток от преданност към божественото и служене на другите.
Джнана йога: Йога за развитие на познанието, за разширяване на осъзнаването и разбирането ни за фундаменталните реалности и за многоизмерната същност на висшето съзнание.
Йога за цялостната личност
Това беше кратко въведение в йога или опит да дадем бегла представа за тази чудесна система. Йога несъмнено е обширна и притежава голям брой средства, които да ни помогнат да се развиваме. В нея има подходящ път за всеки от нас. Бихме могли да вземем няколко практики или правила и да ги приложим в живота, но за да извлечем най-голяма полза йогите ни препоръчват да използваме балансирана комбинация от много части на системата. В своята книга “Медитации от тантрите” Свами Сатянанда Сарасвати пише:
“Целта на всички видове йога е да доведат до състояние на медитация. Никой вид йога не трябва да се практикува като се изключват всички останали. Макар често да се смятат за различни части на йога, по-реалистично би било да наречем йога път, а нейните различни форми – различни платна на пътя.












