Съвременната дефиниция за здраве вече не се ограничава с отсъствието на болест, а включва не само за развитието, растежа и поддържането функциите на организма, но също така играе ключова роля за качеството на живота.
Както недоимъчното, така и свръххраненето и небалансираното хранене оказват неблагоприятен ефект върху функциите на организма и здравето в хода на целия живот.
Например, недостатъчният прием на енергия, който често се среща заедно с дефицитен прием на белтък, води до изоставане в развитието на децата, до нарушаване на имунитета във всички възрасти и до увеличаване риска от остри заболявания на горните дихателни пътища и туберкулоза.
Железният дефицит предизвиква анемия, нарушаване на имунитета, намалена интелектуална и физическа работоспособност. Йодният дефицит по време на бременност предизвика оставащи за цял живот нарушения във физическото и мозъчното развитие на плода, а в най-тежките случаи – кретенизъм. Наличието на йоден дефицит в ранното детство води до изоставане в растежа и интелектуалното развитие, а при възрастните – до намалена физическа и умствена работоспособност.
Витаминът фолиева киселина има решаваща роля за нормалното развитие на плода по време на бременността. Фолиевият дефицит е особено опасен в първите два месеца на бременността на жените, тъй като даже умерено изразеният му недоимък увеличава значително риска от нарушения в развитието на нервната тръба на плода и вродени малформации, най често т.нар. спина бифида; също така преждевременно отделяне на плацентата, аборт. Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените в детеродна възраст, които планират да забременяват, се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина чрез обогатени с витамина основни храни (най-често хляб) или като хранителна добавка.
Определени храни и хранителни вещества са рискови фактори за развитието на хронични заболявания (сърдечно-съдови, ракови, диабет 2 тип, затлъстяване, остеопороза и др.),а други имат протективен ефект.
Приемът на мазнини силно повлиява риска от сърдечно-съдови заболявания, като коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт, чрез ефекта си върху липидите в кръвта, тромбозата, кръвното налягане,артериалната функция, възпалителните процеси и др. Качественият състав на мазнините в храната играе основна роля при модифициране на сърдечно-съдовия риск. Високата консумация на наситени мастни киселини, чийто основен източник са животинските мазнини, повишава нивата на общия холестерол и ЛНП-холестерола, които имат атерогенно действие и увеличават риска от атеросклероза и нейните последици. Високият прием на транс-мастни киселини (постъпващи главно с маргарините и други маслопродукти на база частично хидрогенирани растителни масла) има подобен ефект, като допълнително намалява протективния ЛВП-холестерол.
Свръхприемът на енергия и ниската физическа активност водят до свръхтегло и затлъстяване, които увеличават съществено риска от сърдечно-съдови заболявания.
Високият прием на натрий, чийто най-важен източник в храненето на човека е готварската сол, както и недостатъчният прием на калий са свързани с повишаване на кръвното налягане, което е основен рисков фактор за мозъчния инсулт.
Високата консумация на алкохол също увеличава риска от мозъчен инсулт.
Дефицитът на витамина фолиева киселина увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и по-специално от коронарна болест на сърцето. Това се свързва с настъпващото при фолиев дефицит повишаване на нивото в кръвта на хомоцистеина (метаболит на сяра-съдържащите амино киселини), който има атерогенен ефект.
Редица хранителни съставки обаче имат протективно действие по отношение на сърдечно-съдовите болести и могат да намалят риска от възникването им. n-6 полиненаситените мастни киселини и мононенаситените мастни киселини, чиито основни хранителни източници са растителните мазнини, понижават нивото на холестерола в кръвта и намаляват риска от коронарна болест на сърцето. n-3 полиненаситените мастни киселини, намиращи се в най-големи количества в рибните мазнини, намаляват триглицеридите, понижават възпалителния отговор и подтискат агрегацията (слепването) на тромбоцитите, поради което намаляват риска от образуване на тромби и ефективно редуцират смъртността от сърдечно-съдови заболявания.
Категорично е установен протективният ефект на зеленчуците и плодовете.
Хранителните влакнини, главно разтворимите (пектин), могат да понижават плазмената концентрация на холестерола и също да намаляват риска от атеросклероза.
Възможност за протективно действие проявяват пълнозърнестите зърнени храни; ядките (несолени); храните, богати на флавоноиди, които са растителни биоактивни субстанции с мощно антиоксидантно действие. Счита се, че обогатяването на основни храни с фолиева киселина ефективно намалява риска от исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт.
Храненето е свързано и с редица локализации на ракови заболявания. Установена е връзка между общия прием на мазнини и рака на гърдата и дебелото черво, между съдържанието на наситени мастни киселини в храната и рака на гърдата при жени след менопауза.
Затлъстяването е рисков фактор за рак на хранопровода, на правото и дебелото черво, на гърдата при жени в менопауза, на матката, бъбреците, панкреаса, жлъчния мехур.
Свръхконсумацията на алкохол увеличава риска от рак на устната кухина, фаринкса и ларинкса, хранопровода, черния дроб, гърдата.
Зеленчуците и плодовете обаче могат да намаляват риска от редица ракови заболявания. Съобщава се за намален риск от някои локализации на рака при консумиране на храни богати на каротеноиди. Цитрусовите плодове (богати на витамин С) имат протективна роля при рак на хранопровода, устната кухина, стомаха и др.
Докато дефицитът на калций и витамин D при децата предизвиква нарушения в развитието на костите и зъбите, при жените в менопауза се увеличава рискът от остеопороза. Неадекватният прием на още редица минерали и витамини -магнезий, цинк, витамин В6, витамин С – също има важно значение за увеличаване на риска от остеопороза.
Съществуват убедителни доказателства, че големите количества и високата честота на консумация на свободни захари, както и ниският прием на флуор повишават риска от зъбен кариес. Има данни, че млякото, сиренето и пълнозърнестите зърнени храни оказват протективен ефект по отношение на кариеса.
Loading ...
