Като повечето традиционни подправки,чиито корени се
губят назад в историята, хариса също притежава
своята легенда. И както подобава на всяка приказка, в нея
е намесена жена, в случая на име Хариса. Действието се
развива по времето на Великите географски открития,
когато от Новия свят към Европа пътували претъпкани с
подправки кораби, които често ставали лесна плячка на
многобройните пирати.
Една такава похитена каравела акостирала в пристанището на град Алжир
Стоката била червени чушлета и както констатирали местните, те били
многократно по-люти от така ценения черен пипер. Единствено
предприемчивата Хариса обаче проявила добър търговски нюх и закупила
целия товар. Започнала да приготовлява специален сос, забъркан от
американските чушлета и местните чесън, зехтин и кориандър. И тук
легендата намесва един арабски бей, който след като опитал от Въпросния
сос, повече не сядал на масата без него. Така, според историята, започнал
триумфалният възход на харисата първо в арабското Средиземноморие,
после в целия Близък Изток.
Използване
Харисата е много концентрирана подправка и е предизвикателство за
издръжливостта дори на любителите на лютото. Тя не се слага директно в
ястията, а една чаена лъжичка се разрежда с малко бульон от варенето и се
слага в купичка на масата, откъдето всеки си подправя на вкус.












