Това са практики с които “навлизаме навътре” и научаваме кои сме. Подготовка за тях са група практики за релаксиране на ума (пратяхара). Те ни дават възможност да се “отдръпнем” от светския шум и да намерим спокойствие и мир вътре в нас. Това е необходимо начало за бъдещите практики, които са:
” еднонасочено осъзнаване (дхарана)
” медитация (дхяна)
” просветление (самадхи)
Това са все по-задълбочаващи се нива на съзнанието, като крайната точка е самадхи – трансцеденталното състояние. Повечето хора са твърде далеч от постигането му, но всички практики по пътя към него са благоприятни за нас.
В речника медитацията се описва като:
1. “Да съсредочиш мислите си, да обмисляш или размишляваш.”
2. “Да планираш или да си представиш наум, да възнамеряваш, да предполагаш.”
В йога точно това са неща, които не са медитация. Всъщност, само когато пренасочим осъзнаването си от тези ежедневни мисловни процеси сме в състояние да навлезем в истинска медитация.
В “Йога сутра” Патанджали ни казва, че след съответна подготовка (яма, нияма, асана и пранаяма), следващия етап е пратяхара. Това е “встъпителен” етап към медитация. Той е фундаментално преживяване в центъра на всички медитативни практики и полага основите на всички медитации. Казано с прости думи: пратяхара е затваряне за външни усещания и отваряне за вътрешни преживявания, като им даваме възможност да навлязат в съзнанието.
Сама по себе си пратяхара ни дава много от ползите на медитацията, тъй като ни довежда до състояние на покой, релаксираност и освободеност от светските дела.
От тук бихме могли да продължим в две посоки:
1. Концентрирана медитация.
2. Разтваряща медитация.
Концентрираната медитация се опитва да съсредоточи съзнанието в една точка и да отхвърли всички външни стимули. Това е метода описан от Патанджали, а Сатянанда йога включва мантра йога, аджапа джапа и вътрешна визуализация.
Разтварящата медитация не съсредоточава съзнанието, а му позволява да остане отворено за всички влияния като мисли, звуци, емоции и т. н. Човек се опитва ги наблюдава като безпристрастен свидетел или наблюдател, оставяйки ги да отминават без да се въвлича в тях. Резултатът е “почистване” съдържанието на нисшето несъзнавано. Примери за това са наблюдаването на спонтанно възникващи мисли (практиката Антар мауна ) и спонтанната вътрешна визуализация, които ще разгледаме по-подробно.
Тези съсредоточаващи и разтварящи форми не са взаимно изключващи се. И двете могат да се практикуват. Всъщност, докато не пречистим нисшите нива на ума не можем да се задържим на по-висши на съсредоточена медитация (дхяна и самадхи), защото щом се опитаме да се съсредоточим смущенията в съзнанието се усилват.
Ползите от медитацията се преживяват във всички измерения на личността. Това може да се изследва по отношение на петте обвивки или коши.












