Джанана йога в живота

Йога на медитативно осъзнаване
Наименованието произлиза от “джнана”, което означава “знание”, и “йога”, означаващо “медитативно осъзнаване.” Това е йога на мъдростта или познанието, но тук не става дума за интелектуално знание или размишления.

Както казва американския комик Уди Алън: “Интелектуалците могат да бъдат абсолютно блестящи без да имат ни най-малка представа за какво става дума.” Джнана йога е напреднала духовна практика (садхана) и процес на себеизучаване с помоща на силен и съсредоточен ум.
В “Йога даршан” Свами Ниранджан пише:

“Наименованието само по себе си предизвиква объркване, защото в буквален смисъл “джнана” означава “знание и мъдрост” и затова е известна като йога на знанието и мъдростта. Определението за йога, което използваме тук, е процес на медитативно осъзнаване. Затова в този смисъл Джнана йога означава процес на медитативно осъзнаване, което ни доближава до вътрешната същност и дава живот на интуитивните ни способности… Това е йога на медитацията и нагласата тук е за интензивно себеизучаване, при което осъзнаваме интуитивните си възможности и способности.”

Знанието което търсим в Джнана йога не е интелектуално или рационално, както може да се предположи от името. То е мъдрост, интуитивно знание за истинската ни природа, процес на медитативно осъзнаване, който ни приближава към вътрешната същност. Това е процес на изследване чийто резултат е просветлено или интуитивно знание за тази вътрешна същност и разширено осъзнаване за цялостната картина на нещата.
От къде тръгваме? Докато основата на Бхакти йога е доверие, вяра и преданност, по пътя на Джнана йога не вярваме на нищо.

“Йога даршан” ни казва:

“Изходната точка на Джнана йога е в нищо да не вярваме и нищо да не приемаме, защото често това, което приемаме и на което вярваме, е погрешно и не отговаря на действителноста. Трябва, разбира се, да приложим и здрав разум. Схващането за неприемане и недоверие не трябва да се разбира в контекста на ежедневния ни живот. Има неща за които трябва да използвате личната си преценка и здрав разум като осъзнавате, че други вече са го изпитали и е на научна основа, макар ние самите да нямаме лично преживяване. (Неприемането в Джнана йога) се отнася за областта или измерението където понятията стават абстрактни, неясни и умозрителни и трябва да се изследват и проверяват. Това е целта на Джнана йога.”

Следващия етап на Джнана йога е самоанализата. Свами Ниранджан продължава в “Йога даршан”:

“Тази форма на самоанализа не е абстрактна или мъглява – тя е много ясно определена. Практиките на пратяхара и дхарана всъщност могат да се класифицират като част от Джнана и от Раджа йога, защото с тези практики анализираме себе си. Какво става в нашите мисли? Как ни влияят мислите, емоциите и чувствата? Способни ли сме волево да ги спрем или отново да ги извикаме? Тази физическа, умствена, емоционална и интелектуална самоанализа е част от практиките на Джнана йога. Това което ни дава знание за самите нас е от особена важност, защото докато не разберем основните елементи на личността не можем да се развиваме по пътя на Джнана йога.
Започвайки с основната структура на Джнана йога първото, на което трябва да обърнем внимание, са нашите потребности. Какви са нуждите на тялото, ума и емоциите ми? Какви са моите обществени и семейни потребности? Имаме нужда от ясна представа за тези потребности. За разлика от амбициите това, от което наистина се нуждаем, е определящо за личността ни. След това се нуждаем от наблюдаване и анализиране на силите и качествата, които притежаваме, и как могат те да ни помогнат да задоволим нашите потребности. Това съвсем практично разбиране за собствената ни личност ще премахне умствените разсейвания предизвикани от проникването на десетки хиляди други идеи, които съвсем неуместно се свързват с живота ни.”

Този практичен подход на Свами Ниранджан към темата за Джнана йога е освежаващ и стимулиращ. Толкова често са ни съветвали да започнем пътуването с въпроси като: “Кой съм аз?”, за да се опитаме да отъждествим личността с атман (духовната ни същност). Може би са ни подканвани да повтаряме: “Не съм това, не съм онова”; да се откъснем от отъждествяване с всичко, което не е атман; или да се подготвим да “скочим в неизвестността.” Свами Ниранджан ни казва, че тези форми на осъзнаване са последни (най-висши) етапи на джнана и, че огромното болшинство от нас все още са далеч от тях. Трябва да започнем от там, където сме в момента, с проста самоанализа. Трябва например да си зададем въпроса “защо?” за най-обикновените нива на страдание. Помислете върху следния пример:
1.    Изживявате стрес и го осъзнавате.
2.    Натиснали са ви “бутоните” – кои са те?
3.    Коя клеша  т.е., задоволяването на кое ваше желание е било възпрепятствано?
4.    Качеството на коя чакра или коя сфера на личността е била възбудена – сигурност, удоволствие, сила, самооценка, жажда за любов, социални стремежи?
5.    Какво се е случило в миналото, за да ви направи уязвими в тази посока? Един начин да го откриете е като навлезете в медитация и попитате! Само това. Задайте въпрос на ума когато сте обърнати “навътре” и отговорът често ще изплува от несъзнаваното и ще се появява на вътрешния екран.
6.    Използвайте прозрението (инсайт), за да анализирате как това преживяване е повлияло в миналото на силните и слабите страни, на амбициите и потребностите ви и как може да се промени сега, в светлината на вашето ново разбиране за себе си.

Според Свами Ниранджан трябва да анализираме нашите силни страни (Strengths), слаби страни (Weakness), амбиции (Ambitions) и потребности (Needs). Наречени са SWAN принципи по началната буква на четирите качества. Силни страни са  нашите качества, които допринасят за напредъка в духовното развитие. Качества, които ни правят например по-любящи, по-весели, по-уверени и с положителна самооценка. Които ни карат да се чувстваме по-сигурни, по-способни да общуваме с околните по значим и задълбочен начин, по-способни да осъзнаем психичните способности и висшата ни същност. Имаме нужда от осъзнаване и развитие на тези качества. Наши слабости са особеностите и наклонности, които задържат напредъка ни в тази посока. Щом ги осъзнаем можем да контролираме дейността им.
Трябва да се научим да правим разлика между нашите реални потребности и амбиции. Амбициите са това, което искаме в живота. Те могат до такава степен да мотивират нашите действия, че да контролират живота ни. Могат да бъдат толкова могъщи, защото се активират предимно от базисните инстинкти за самосъхранение и секс макар, че могат да произлизат и от желанията на всяко качество свързано с чакра системите. Силата на амбициите и желанията ще се определя от това доколко се отъждествяваме с тях. Един начин да опростим живота си, за да можем да се развиваме, е ясно да определим нашите амбиции и да не ги бъркаме с потребностите.
Ние имаме потребности просто, защото обитаваме системата тяло/ум. Нуждаем се от храна, течности, кислород, подслон, активност, почивка и т.н. Разглеждани в по-широк контекст потребностите (а и останалите аспекти на SWAN) обхващат физическите, умствените, емоционалните, интелектуалните, социалните и духовните аспекти на личноста.
Американския психолог Абрахам Маслоу (1908 – 1970), след като изследвал група преуспели хора, които определил като “себеактуализиращи се личности” стигнал до извода, че притежаваме вроден стимул да реализираме нашия цялостен  потенциал като използваме силните ни страни. Нарекъл този потенциал “себе-актуализация” и предположил, че съществува “йерархия на потребностите”, която тръгва от базисни телесни нужди, към по-комплексни потребности и достига връхната си точка в себеактуализацията. Вече разгледахме това в темата за кошите. Потребностите, които той предложил (тръгвайки от най-базистни към  по-висши) са:
1.    Физиологични потребности – храна, течности, кислород, подслон, активност, почивка и т.н.
2.    Потребност от сигурност – защитеност от потенциално застрашаващи ситуации.
3.    Потребности от принадлежност и любов¬ – приетост и принадлежност към определена група, получаване и даване на любов и привързаност.
4.    Потребност от уважение – зачитане и уважение от страна на другите, самочувствие и чувство за компетентност.
5.    Когнитивни потребности – да знаем, да разбираме, да изучаваме и потребност от смисъл в живота.
6.    Естетични потребности – красота, хармония, порядък и симетрия в живота.
7.    Потребност от себеактуализация – стремеж да постигнем себесебереализация и да разгърнем цялостния си потенциал.
Маслоу твърди, че преди човек да се заитересува от висши потребности трябва да се задоволят по-нисшите му нужди. Когато, обаче са първостепено задоволени, личността има вътрешен импулс за развитие към по-висши нива. Йогите биха се съгласили с всичко това и биха видяли в него “зовът” на атман – духовната искра, която е наша истинска Същност, и която всички се стремим да постигнем, защото неумолимо ни привлича към себе си.
Маслоу продължава темата, като говори за “върхови преживявания” до които стигат себеактуализиращите се личности. Той ги описва като “преходни моменти на себеактуализация”, които могат да варират от възприемане на природата по нов начин, преживяване на дълбока близост и интимност или усещане за ново спокойствие и лекота в действията.
Интересно е да се отбележи, че Маслоу разглежда всички етапи от тази йерархия като “потребности” и не вижда в по-висшите нещо, което само е “хубаво да го имаш.” Това напълно съвпада с ученията на йога, които твърдят, че независимо от етапа ни на развитие, “зовът” на висшето индивидуално съзнание – атман – е неотразим. Лесно може да се види, че като продължаваме да се развиваме ние развиваме нарастващо осъзнаване за това висше съзнание.

За да постигне успех в Джнана йога човек има нужда от следните умения:
1. Непривързаност (вайрагя) е безпристрастност, самостоятелност и невъвлечност в нещата от света. Прилича на липса на пристрастеност към светски неща и може да включва пари, материална собственост, хора в живота ни и някои по-финни влияния като репутация, одобрение, обществено положение, възгледи, поведенчески модели и т.н. Това е освободеност от рага (привличане) и двеша (отблъскване). Вайрагя е и безпристрастност, безразличие и непривързаност към плодовете и печалбите от човешките действия. Както вече знаем, това е основно изискване по пътя на Карма йога.
2. Правилно разбиране (вивека) е способност да разпознаваме, да различаваме вечното от преходното. Човека с усъвършенствана вивека винаги гледа на света като на преходна игра и никога не я бърква с вечноста на върховното. На сатвично ниво това е позитивна способност да различаваме реалното от нереалното, вечното от преходното. Понякога вивека се дефинира като “различаване”, но по-добре да го наречем “правилно разбиране”, защото различаването се влияе от нивото ни на развитие и може да е от негативен характер.
За вивека може да се каже, че означава “здрав разум” – да знаеш как да постъпиш по правилен начин с наличните средства и възможности. Както се казва в Молитвата на спокойствието: “Господи, надари ме със спокойствие, за да приема нещата, които не мога променя; със смелост, за да променя това, което мога, и с мъдрост, за да ги различавам.” Вивека е тази мъдрост.
Вайрагя и вивека са качества на будхи, висшия ум. Можем да ги развием като до такава степен усъвършенстваме нашето осъзнаване, че да обхваща по-широка сфера / поле на съзнанието. Това е медитативно осъзнаване – осъзнаване на всяко действие във всеки един момент. Към това се стремим както в Карма йога, така и във всяка йога практика. Това е нагласа на свидетел (драща) и изисква без усилие да различаваме извършителя и свидетеля. Без медитативно осъзнаване медитативните практики не могат да ни отведат далеч. Вайрагя и вивека вървят ръка за ръка – едната води към другата. Естествено и спонтанно живеем в настоящето като развиваме простота и не обръщаме внимание на харесвания и нехаресвания, на егото и себепредставите ни.

По-нататък в “Йога даршан” се разглежда следващия етап на Джнана йога:

“В междинния етап на Джнана йога се появяват проблясъци на интуиция. Такива проблясъци могат да се преживеят в света на науката, в артистичното творчество и композирането на музика. Случвало се е с Айнщайн, Леонардо да Винчи, Микеладжело и Бетховен. Как е ставало? Когато умът постоянно е зает с нещо и имаме пълно съсредоточаване в тази точка, тогава се активизират по-дълбоките сили на личността.
Ако сте истински притеснени или се чувствате напрегнати от нещо, което е   развълнувало ума, вие с пълна сила осъзнавате проблема или недостатъка си. Тогава изчезва предишната разсеяност и разпиляност на ума. В това цялостно умствено усилие се проявяват по-дълбоките сили на личността. Това цялостно напрежение на ума се превръща в натрапливост. Житейския път на хора като Айнщайн е пример за позитивно изживяване на подобна натрапливост. Ако същата  натрапливост, обаче се преживее с разстроено състояние на ума, тогава се превръща в огромно напрежение.
Макар Айнщайн, да Винчи или Микеланджело да не са знаели за Джнана йога, днес можем да ги определим като джнана йоги. Те прескочили границите на установени и предубедени знания и идеи, сграбчили нещо и го донесли обратно. Айнщайн е надскочил пределите на предубеденото натрупано знание. Той взел нещо от това интуитивно измерение, донесъл го обратно и посветил целия си живот, за да му даде рационално обяснение. Много е трудно да прекараш живота си в рационализиране на интуитивно прозрение, но има и такива проблясъци.
Умът е като настройващо се радио. В процеса на настройване изведнъж хващаме станция, която излъчва някакъв смешен език и започваме да мислим за това. Какво беше това, което чух? Обикновено не сме в състояние отново да уловим същата станция, защото или радиовълните са станали прекалено слаби, или предаването е свършило и не знаем кога ще е следващото. Всичко може да се случи. Точно това настройване към финните честоти е междинния аспект на Джнана йога.”

Какво да кажем за напредналите етапи на Джнана йога? Нека засега ги оставим настрана. Не можем да разберем чрез думи такива опитности, а и нямаме достатъчно време за тях. Прекалено сме заети със справяне с обичайни ежедневни проблеми. Ако, обаче се върнете и прочетете пасажите за етапите на развитие на качествата на Аджна чакра, ще придобиете известна представа за напредъка в Джнана йога.
Можем да подпомогнем процеса на развитието ни в Джнана йога. Има множество начини препоръчвани на търсещи джнана йоги, като например:
    Общуване с мъдри хора, свързване с хора, които също се развиват по пътя на йога и най-вече с тези, които следват Джнана йога.
    Четене и слушане на мъдри слова, включително от дълбоко интелигентни  духовни текстове и писания, и свързването им със собствения опит.
    Размишявайте върху всеки въпрос с еднонасочено осъзнаване, като напълно се съсредоточите в целта на изследването.
    Не приемайте нищо на вяра – вярвайте само на собствения си опит.
    Особено неприемащи бъдете към всички идеологии. Това включва всякакъв вид идейни системи за човешкия живот или култура (да, в това число и йога философията), за необходимо колективно мислене и обществено развитие, социално-политически теории, твърдения или цели.
    Не приемайте каквито и да било предположения за дълбоките житейски въпроси, а следвайте собствения си опит.
    Не се отъждествявайте с каквато и да било роля, професия, звание и т.н. – с нищо, което ще ви сложи етикет и ще ви втълпи ограничена представа за себе си или другите. С други думи – не се оставяйте да ви категоризират и вие не го правете със себе си.
    Комбинирайте вашата Джнана йога с други форми на йога. Това означава, докато практикувате други видове йога да поддържате ума си в състояние на джнана. Може би най-подходящи за това са Карма йога и групата от медитативни практики, но един джнана йогин ще запазва това умствено състояние и с другите (видове йога).

Гледайки горния списък мнозина биха се зачудили дали пътя на джнана е толкова хубаво нещо. Изискванията, като че ли вървят против някои от нещата, които хората най-много ценят в живота. Мнозина обичат да следват установени системи от вярвания, които да им дават отговори за живота. Обичат да бъдат част от общност на вярващи последователи, независимо дали религиозни, професионални, обществени, политически или някакви други. Повечето хора силно се отъждествяват с техните  професии и роли в живота особено, ако останалата част от общността ги възприема  одобрително. Някои наистина се “превръщат” в своите титли, като Доктор, Професор, Отец, Свами и т.н., и здраво се вкопчат в тях, като че ли от това им зависи живота (което в известен смисъл е така). Пътят на джнана не е за тях, но както знаем, йога е съкровищница за философия и практики  достъпни за всички.
Човекът, за който джнана е нещо естествено, през целия си живот по природа е бил потенциален джнани. Такива хора постоянно питат: “Защо? Защо, пък да не може? Как? От къде знаеш?” и други такива въпроси. Те винаги са били скептични, а при по-тамастичните състояния на ума дори цинични към това, което виждат около себе си. Развитието на вродената им умствена система към Джнана йога означава просто да добавят  медитативно осъзнаване, което е основна задача на йога, а ако е необходимо и други аспекти, като Карма йога, която предлага контекста за безкористно служене, в което да разширим нашата джнана.