Въпреки повишаващото се замърсяване но околната среда, все още е възможно да запазим формата си в западния свят, като се научим да управляваме богатството на нашето здраве.
Да вземем един пример: научните проучвания доказаха пряката връзка между прекомерната употреба на преработени животински храни и хроничния запек, който е определящ фактор при появата на дегенеративни заболявания на храносмилателната система. Като не поемат достатъчно пресни зеленчуци, богати на целулоза, витамини и минерали, ензими и естествени биологични вещества, западните хора издълбават гроба си със собствените си зъби”.
Изучавайки обобщено двете основни болести на цивилизацията, на които са жертва жителите на индустриалните страни – ракът и сърдечно-съдовите болести -установяваме, че основните фактори, благоприятстващи равзитието им са:
- 25% тютюн
- 25% месо
- 10% други храни, богати на мазнини
- 15 % млечни продукти, яйца
- 15 % алкохол, кафе, чай, захар, стрес, недоспиване, изкуствени храни
- 10 % затлъстяване.
(Тези фактори са определени съобразно изследвания, извършени върху навиците на живот на милиони хора).
Така 80 % от най-страшните смъртоносни болести на нашето време са пряко свързани с прекомерното приемане на вещества, които нашият организъм не може да понесе обикновено или понася само в малки дози, за да могат отделителните органи да се справят с тях. Западната медицина на двадесетия век е преди всичко ориентирана към диагностицирането на болестите и начините на потушаване на симптомите, главно чрез външни на човека средства (хирургия, химиотерапия и т.н.), но тя е загубила общата представа за човешкото същество и за положителната роля на болестта.
Имам предвид, че това винаги е свързано с едно усилие на тялото да възстанови своето равновесие. Вместо да се “затапят” симптомите, трябва да се вслушаме в техните послания и да помогнем на тялото да се излекува само. В тази светлина, най-важното не е толкова да се действа на нивото, на което токсините предизвикват (неприятности, а по-скоро – да се намали главната степен на интоксикация на тялото, за да му дадем възможност да се почисти, да се обеззарази, да се възстанови. Начините, с които организмът ни разполага за тази цел са с невероятна сила. Във възможностите на всеки е, да се се освободи от робството на болестта за да се превърне в строител на собственото си здраве, научавайки се да поддържаме силите за самовъзстановяване на организма.
Докато съществува равновесието, т.е. натрупването не превишава отделянето, можем да сме подвижни, да живеем без ограничения и твърди мерки… Щом равновесието се разклати, веднага забелязваме симптомите, породени от интоксикацията на тялото ни.
Бели дробове:
- атмосферно замърсяване,
- пушене
- емоционални претоварвания (увеличават амплитудата на дишането)
- липса на упражнения (физическите упражнения са най-добрия естествен стимулатор на дишането)
- денатурирани храни (много вредни вещества се изхвърлят с издишания въздух и дихателната лигавица)
Черен дроб:
- алкохол
- тютюн
- кафе, чай, какао, възбуждащи вещества
- захар и рафинирани храни
- химически продукти
- претоварване с животински мазнини и недостиг на растителни храни
- денатурирани храни (черният дроб “голямата пречиствателна фабрика” натоварена с неутрализирането на хранителните токсини)
Бъбреци:
- сол
- недостиг на вода
- химически продукти
- декатурирани храни
Черва:
- същите елементи като за черния дроб
- запек (едно обилно облекчение на червата или няколко на ден е необходимо, за да не се поемат наново отровите, изхвърлени от стомаха)
Всяко постоянно и прекомерно стимулиране намалява отделителните ни функции – силни шумове и светлина, ярки цветове, агресивни форми, миризми на химически продукти, изкуствени вкусове, контакт с изкуствени тъкани. Тези фактори създават стресово състояние, което затруднява нашите физиологически функции. Колкото по-силно е било натоварването на тялото през деня, толкова по-голяма нужда има то през нощта от време за сън, необходим за очистване и възстановяване. Очистителните функции са във върха си през втората половина на нощта и приключват в началото или в средата на сутринта. Колкото по-интоксициран е организмът, толкова по-уморени се събуждаме, със серия от симптоми, отговарящи на усилията на отделителните органи за освобождаване от прекомерните отрови:
- умствени симптоми: подтиснатост, чувство на обърканост, отпадналост, бавно съобразяване, слаба памет, нерешителност.
- емоционални симптоми: чувство на умора, депресия, липса на работоспособност, лошо настроение, неспокойство
- физически симптоми: подути или залепнали клепачи, зачервени очи, жълти склери, замъглен поглед, постоянна хрема, запушен нос, залепнала или пресъхнала уста, езикът е обложен в бяло или жълто, кашляне и храчене, лош дъх, болки в основата на космите, болки в главата, стомаха, червата или други части на тялото, тежест, схващане и слабост в ставите и мускулите, смущения на кожата и косата; виене на свят, обща умора.
Всички тези симптоми означават претоварване на отделителната система и начало на обща интоксикация и изчезват няколко секунди след като сме приели какъвто и да е стимулант (кафе, чай, алкохол, тютюн, храна).
Всъщност стимулантите – или самият факт на яденето – блокират механизмите на очистването; подобряването на състоянието е незабавно, но отделителните функции са прекъснати преди ежедневната им работа да е извършена напълно. Отровите, които не са изхвърлени, са задържани надълбоко и се поемат ден след ден. Най-добре би било, ако след събуждане се пие само вода с телесна температура или да се ядат плодове, съдържащи повече вода и да не се започва ядене преди появата на истински глад.
Щом един от отделителните органи е претоварен, тялото ще разшири функциите на другите отделителни органи. Ако това се окаже недостатъчно, то ще прерупреди “собственика” на организма чрез по-остри симптоми, после се появяват периодични кризи в отделителната система. По-голяма част от възпаленията и инфекциите съответстват на усилия, положени от тялото да со освободи от веществата, които замърсяват клетките и междуклетъчните пространства. Вирусите и бактериите не са толкова вредни (външни заплахи).
Тяхната роля е необходима, за да могат механизмите за самоотбрана на тялото да предотвратят и контролират тяхното действие. Ако острите заболявания се подтиснат с лечение премахващо само симптомите (повечето лечения с химически препарати само блокират механизмите на очиства
не, предизвиквайки незабавно подобряване на усещането на болния за състоянието му, без всякога да осигуряват истинско излекуване) или ако организмът толкова отслабнал, че не може да се очисти с остри отделителни кризи, се появяват хронически заболявания. Те съответстват на усилията на тялото да ограничи токсините в определени места (като постоянните абцеси) и да се опита да задържи отворени резервните клапи, осигурявайки изхвърлянето на отровите (нап¬ример, незарастващите рани).