Почти всеки от нас е забелязал промените, настъпили през изминалото десетилетие в уникалния български продукт, известен като кисело мляко. В много случаи то не е вече кисело, а сладко.При това има придобитото свойство да не се разваля и да не вкисва дни наред.
Усещаме в него вкус на нишесте и други добавки, а променените закваски, които продължават трайността му, са безспорно полезни за производители и търговци, но не и за нас, потребителите. С други думи киселото мляко вече е изгубило традиционния си вкус.
Предполага се, че българското кисело мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис“, която прабългарите приготвяли от кобилешкото мляко.Други смятат, че нашите прадеди са взели начина на получаването му от техните прадеди от номадско племе.
Във Франция българското кисело мляко се споменава през 1644 година, когато техният император Людовик XI е бил излекуван с него от незнайна стомашна болест. Лечител му е бил арменец от Цариград.
В началото на 20-ти век, в най-известният за времето си институт „Луи Пастьор“ на работа постъпил големият руски учен биолог Иля Мечников.Той си поставил за задача да проучи причините за бързото остаряване на човешкия организъм . Неговата версия е, че белтъчните вещества в дебелото черво загниват, при което се натрупват токсични (отрови) вещества, вредни за организма, в резултат на което остаряването настъпва бързо. Професор Мечников смятал, че остаряването може да бъде забавено чрез отстраняване на вредното влияние на гнилостните организми и, че най-добрият начин за намаляване на това влияние е чрез заселване в червата на полезни млечни бактерии, които отделят млечна киселина. От данните, които събрал от 36 страни, ученият установил, че най-много столетници тогава имало в България (на 1 000 жители – 4 столетника). Това му дало основание да направи заключение, че редовното консумиране на българско кисело мляко е разковничето към забавяне на стареенето и дълголетието. Убеден в това си заключение, великият учен през последните десет години от живота си не пропуснал нито един ден да не консумира кисело мляко, а много пъти и чиста култура на „лактобацилиус булгарикус“.
Тази теория на Мечников е била посрещната с голям интерес в Европа, а някои журналисти са я
представили като „Теория на Мечников за подмладяване на човека“. В това отношение те са билинапълно прави, тъй като посетнешните изследвания са показали, че българското кисело мляко,съдържа вещества, които подтискат развитието на грам-отрицателните и грам-положителните патогенни (вредни) микроорганизми. Смята се, че това се дължи на антибиотичните вещества и вродения прекис, които се синтезират от млечнокиселата бактерия.
Един литър прясно мляко се вари на водна баня, като се разбърква непрекъснато, до като изгуби 1/5 от обема си. След това се охлажда до 45 градуса – трябва да
е малко по-топло от телесната температура. Сваре ното мляко се прехвърля в порцеланов съд и в него постепенно се разтваря една лъжич ка кисело мляко, като се бърка в ед на посока, докато се разнесе равномерно. Съдът се завива с вълнено одеяло. под квасването продължава около три-четири часа. При разклащане на съда трябва да престанат да се образуват вълнообразни движения. Остава се да се охлади още 2 часа, за да се спре ферментацията и да се избегне прокисването му. Стара зак васка се ползва само няколко пъти.
Установено е, че киселото мляко подтиска развитието на бактериите от рода на салмонелата, стафилококите, микробактериите, бруцела. Редица патогенни (вредни) чревни микробактерии умират в киселото мляко.Второто ценно качество на българското кисело мляко е, че то има противораково действие. Редица наши учени са изолирали от лактобактериум булгарикум (млечно-кисела бактерия, която причинява заквасването на млякото) съставки, които подтискат развитието на туморните клетки от едно
Loading ...
